Пол Зюсман - Последната тайна на Дома Господен

Фелаха (мн.ч. фелахин) — селянин.

Фрум — дума на идиш, означаваща „ревностно религиозен“.

„Хаарец“ — израелски всекидневник.

Хаджийство — поклонение до Мека, единият от „петте стълба“ на мюсюлманската вяра. Другите четири са шахада (декларация за вярност), салах (молитва, рецитирана по пет пъти на ден), заках (даване на милостиня) и спазване на постите по време на Рамазана.

Хагоги дерев — традиционно арменско ястие, сарми с лозов лист.

Хазан — псалт. Този, който води хоровото пеене в синагогата.

Халакха — всички еврейски закони, писмени и устни.

Халлах — сплетен хляб, консумиран от евреите по време на шабата.

„Хамас“ — военно палестинско националистическо ислямско движение, основано през 1987 г. На арабски „хамас“ означава както „религиозна ревност“, така и обратен акроним на „Ислямско съпротивително движение“. Основната фигура в него — шейх Ахмед Ясин, е убит от израелците през 2004 г.

Ханука — еврейски празник, възпоменаващ победата на Юда Макавей над гърците на Антиох и прочистването на Дома Господен.

Харам ал Шариф — буквално „Благородното светилище“. Квартал в стария Йерусалим, в който се намират джамията „Ал Акса“ и Куполът на скалата, третият по степен свещен обект в ислямския свят. Хареди — ултраортодоксален евреин. Хасид — клон на ултраортодоксалното юдейство.

Хауагая — египетско нарицателно за чужденец. „Хизбула“ — буквално „Партия на Бога“. Военна шиитска ислямска групировка, базирана в Ливан.

Хипостилна зала — зала, чийто покрив се крепи от колони.

Хор — древноегипетски бог, син на Озирис и Изида. Изобразяван с човешко тяло и глава на сокол.

Хоремхеб — последният фараон от Осемнайсета династия (въпреки че някои египтолози го смятат за първи фараон от Деветнайсета династия). Управлявал ок. 1319–1307 г. пр.Хр.

Хурии (мн.ч.) — девственици, задоволяващи потребностите на мюсюлманите в отвъдния свят.

Хъмви — съкращение от High Mobility Multi-Purpose Wheeled Vehicle (Високопроходимо многофункционално колесно превозно средство).

Чикаго Хаус — Седалището на археологическата мисия на Чикагския университет в Луксор.

Шаабан, Абдел-Рехим — египетски музикант.

Шабат — еврейският празничен ден от седмицата, сабат, събота (иврит).

Шабти — малка фигурка във формата на мумия, обикновено от дърво или фаянс, слагана в гробницата, за да помага на покойника в отвъдния живот.

Шадуф — дървен скрипец, използван за вадене на вода от Нил.

Шамполион, Жан-Франсоа (1790–1832) — френски учен, дешифрирал йероглифите.

Шарон, Ариел (1928) — израелски военачалник и политик. Министър-председател на Израел от февруари 2001 г.

Шахада — мюсюлманско религиозно пророчество.

Шахид — ислямски мъченик, Шебаб — буквално „младеж“. Палестински младежи.

Шема — основната молитва на юдейската вяра, изградена от три библейски цитата: Второзаконие 6:4–9, Второзаконие 11:13–21 и Числа 15:37–41.

Шин Бет — Службата за вътрешна безопасност на Израел. Еквивалент на МИ5 и ФБР.

Шиша — наргиле. Използва се в кафенетата и домовете из целия Близък изток.

Шломо, Арци — израелски музикант.

Шул — синагога (идиш).

Шума — тояга или бастун.

Щетл — градче (идиш). Нарицателно за селища в Източна Европа, населени предимно от евреи.

Щраймел — голяма кожена шапка, носена от ултраортодоксалните евреи.

Юда Макавей — еврейски военачалник от II в. пр.Хр. Освободил Йерусалим от гърците на Антиох.

Юцим (мн.ч) — глупаци, простаци (идиш).

Яд Вашем — паметник на холокоста и музей в Йерусалим.

Янсун — популярна египетска напитка от анасон.

Ярмулка — шапка, носена от евреите по време на молитва. Ортодоксалните евреи я носят постоянно.

Ярцайт — (от немски Yahrzeit) годишнина от смъртта на роднина или скъп човек.

Ятриб — оригиналното име на арабския град Медина.

Яков — еврейски патриарх. Син на Исаак и внук на Авраам.

Дължа признателност на много хора за помощта им при проучванията и при написването на тази книга и онова, което следва, е необходимо, но съвсем незначително признание за подкрепата и помощта, която получих от тях.

Огромни благодарности на Лора Сюсиян, задето винаги бе до мен в трудните моменти, както и на Симон Тейлър от „Трансуърлд“, чиито редакторски умения са сравними само с херкулесовото му търпение в чакането на ръкописа, който всъщност да редактира.

Руди Елиот Локхарт, Ема Улъртън и Теса Вебер ми оказаха безценна помощ с преводите от средновековен латински; Джеймс Фрийман направи същото за древния латински и гръцки.