Пол Зюсман - Последната тайна на Дома Господен

Тълпата беше огромна, поне седем ХИЛЯДИ души, набутани един до друг по петте метра тротоари от двете страни на улица „Султан Сюлейман“, сгъчкани рамо до рамо по полукръга от каменни стъпала към Дамаската порта — мъже и жени, стари и млади, израелци и палестинци, някои понесли запалени свещи, други лозунги и плакати, трети снимки в черни рамки на любими хора, загинали в насилието между двата народа. Всички гледаха надолу към импровизираната сцена пред портата, където двама души — единия с бяла ярмулка на главата, а другият с карирана куфия — стояха един до друг пред един-единствен микрофон. От време на време избухваха аплодисменти, но като цяло тълпата мълчеше и слушаше какво говорят.

Именно в центъра на това множество Юнис Абу Джиш бавно си пробиваше път, облякъл под дрехите си жилетка с експлозиви, с посивяло и плувнало в пот лице. Както го бяха инструктирали, беше отишъл на обществения телефон на ъгъла на „Абу Талеб“ и „Ибн Халдун“, където хората на Ал Мулатам му бяха дали последните заповеди: да прибере жилетката от изоставената строителна площадка, да отиде при Дамаската порта, да се приближи възможно най-много до сцената и да дръпне шнура на детонатора.

— Аллах-у-акбар — мълвеше, докато си пробиваше път, внимателно, за да не се взриви преждевременно. — Аллах-у-акбар, Аллах-у-акбар, Аллах-у-акбар.

Отпред двамата мъже се редуваха да говорят пред микрофона, навеждаха се и се изправяха.

— … край на насилието… отстъпки в името на мира… омраза или надежда… последният ни шанс…

Дочуваше гласовете им като насън, толкова погълнат бе от собствените си мисли. Стигна до края на стъпалата, мина покрай еспланадата пред портата, приближи до сцената и зае позиция в средата пред нея, точно под ораторите.

— … безусловно изтегляне от Западния бряг и ивицата Газа… признаване на правото на Израел на съществуване… изоставяне на правото на завръщане… компенсация за бежанците… Йерусалим наша обща столица… уважение и разбирателство.

— Аллах-у-акбар, Аллах-у-акбар, Аллах-у-акбар.

Болен, замаян, ужасен, той бръкна в джоба на сакото си и напипа първия шнур — за поставяне на експлозивите в готовност, дръпна го и заопипва за втория.

— … един нов свят… заедно като приятели… надежда вместо отчаяние… светлина вместо мрак…

— Аллах-у-акбар, Аллах-у-акбар, Аллах-у-акбар.

Дръпна леко. Спря. Дръпна отново. Застина на място. И остана така, стиснал детонатора, а над главата му двамата мъже се прегърнаха и цялата тълпа запя…

Абба — баща (иврит).

Абас, Махмуд (1935) — наследникът на Ясер Арафат като президент на Палестинската автономна власт. Известен и като Абу Мазен.

Авраам — еврейски патриарх, смятан за родоначалник на евреите.

Абу Заабал — египетски затвор близо до Кайро.

Абу Симбел — археологически обект в Южен Египет. В него се намира един от най-великите египетски монументи — Храмът на слънцето на Рамзес II.

Абидос — култово средище на бог Озирис и гробищен парк на някои от най-ранните египетски фараони. Намира се на 90 км северно от Луксор.

Ахл ел Китаб — буквално „Народи от Книгата“. Мюсюлмански термин за евреите и християните, чиито свещени писания се припознават от исляма.

Аиш балади — безквасен хляб, приготвян от пълнозърнесто брашно.

„Ал Ахрам“ — многотиражен египетски вестник. Името означава „Пирамидите“.

„Ал Акбар“ — египетски вестник.

Ал Куидс — арабското име на Йерусалим.

„Алим ал Симсим“ — египетският вариант на американското детско телевизионно предаване „Улица Сезам“.

Алиях — буквално „Отивам нагоре“. Емиграция към Израел.

Ал Уади ал Гадид — египетски затвор в оазиса Харга.

Амарна — съвременното име на развалините на Акхетатон, град, построен от фараон Ехнатон на източния бряг на Нил по средата между Кайро и Луксор.

Аменхотеп I — ранен фараон от Осемнайсета династия. Управлявал ок. 1525–1504 г. пр.Хр. Гробницата му не е идентифицирана окончателно и до днес.

Аменхотеп II — фараон от Осемнайсета династия. Управлявал ок. 1427–1401 г. пр.Хр.

Аменхотеп III — фараон от Осемнайсета династия. Управлявал ок. 1391–1353 г. пр.Хр. Баща на Ехнатон, дядо на Тутанкамон.

Амир, Игал — еврейски екстремист. През 1995 г. убива израелския министър-председател Ицхак Рабин.

Антониева крепост — крепост в съседство с комплекса на Дома Господен в библейски Йерусалим. Построена от Ирод Велики.

Анх — символ във форма, наподобяваща кръст с примка отгоре. Древноегипетският символ на живота.