Филип Шелби - Разплата

След това Смит нареди на Абът да позвъни в полицейското управление на Атланта, за да поиска помощ от колегите от отдел „Убийства“. Смит искаше да проучи дали може да разчита на достатъчно полицаи, ако се наложи да се възпират репортерите, които може би щяха да се появят във фоайето преди следователите.

Накрая Абът трябваше да поиска от полицията в Атланта да изпратят съдебен лекар.

Рейчъл стоеше на няколко крачи от чистача, който не беше помръднал, коленичил край басейна, докато мълвеше някаква молитва на испански. Тъкмо се готвеше да го докосне по рамото, когато си спомни нещо, потръпна и се втурна към Смит. Той още разговаряше с Абът, притиснал клетъчния телефон към ухото си.

Рейчъл бръкна в джоба си и измъкна смачкания лист хартия.

— Ето, това е той!

— Почакай малко — каза Смит на Абът, погледна листа в ръката й, после вдигна очи към нея.

— Кой е този?

— Не зная името му. Но този лист ми предаде дежурният сержант на пропуските в сградата на полицията в Балтимор. Тук е скициран мъжа, който се е представил за куриер. Същият, който успя да задигне касетата, на която балтиморският отряд за бързо реагиране беше записал операцията по обезвреждането на сержант Дън. Не зная дали това ти говори нещо. Но Моли вярваше, а също и аз, че той преследва Коупланд и Ъндъруд.

— Обаче не си напълно сигурна.

— Нали никога не съм го виждала!

Рейчъл се ядоса, че гласът й затрепери. Трябваше да се овладее, и то веднага. Очевидно Смит не беше запознат с цялата информация, с която разполагаше тя, но сега моментът не беше подходящ да го занимава с детайлите.

— Това е единствената скица, с която разполагаме, нарисувана от единствения човек, който го е виждал отблизо, който е разменил няколко реплики с него. Но съм длъжна да ти призная нещо… Сержантът от Балтимор подозираше, че куриерът е бил дегизиран. Може би е използвал перука. Тези мустаци и тази брада никак не ми вдъхват доверие.

— Ако включа скицата в бюлетина, рискуваме да изпратим нашите хора по грешна следа.

— Затова да махнем кичура над челото, да се постараем да отстраним всичко от образа му, което го представя като служител от агенция за доставки по домовете. Не вярвам в действителност да изглежда толкова запуснат.

Смит се обърна и се загледа в басейна.

— С това трябва ти да се заемеш — рече той и отново заговори по телефона: — Крис, чуваш ли ме? Разполагаме с вероятното описание на убиеца, съставено по свидетелско показание. Изпратено е от Балтимор. Събери хората си, за да го покажат на персонала на хотела. Започни с хората пред главния вход. Може някой да го е видял да влиза или да излиза от хотела. Ще разпитаме останалите, когато пристигне подкреплението. Готов ли си да записваш? Заподозреният е мъж, бял, около тридесет и пет до четиридесетгодишен, метър и осемдесет, тегло от осемдесет до осемдесет и осем килограма, очи кафяви, коса също кафява. Спретнат на вид, добре облечен. Не ме питай как е напуснал хотела. Очевидно не е рискувал да обикаля наоколо, за да хване първото такси, изпречило се пред очите му. Ако попаднем на следа, изпрати някой от помощниците си да провери квитанциите за престой по паркингите. Така ще научим номерата на всички таксита, които са потеглили преди двадесет или по-добре преди двадесет и пет минути.

Рейчъл чу последните заповеди на Смит, но не откъсна поглед от чистача, който се бе отпуснал на един от шезлонгите зад басейна. Занесе му чиста кърпа от купчината на масата до вратата и бутилка минерална вода от хладилника в ъгъла. След малко към тях се присъедини и мъжът от охраната.

— Как ти е името?

Мъжът от охраната се настани на седалката на спортния уред и вдигна очи към Смит.

— Хоган. Боби Рей Хоган.

— Всички изживяхме трудни минути, Боби Рей, но въпреки това искам да ми помогнеш.

Рейчъл бе удивена. Как ловко само Логан Смит бе сменил темпото на разговор, за да бъде в тон с настроението на Хоган! Тя знаеше, че Смит не беше южняк, но едва сега научи, че когато се налагаше, можеше чудесно да имитира южняшки говор.

— Колко бяхте на смяна, Боби Рей?

— Шестима.

— И ти вдигна телефона, нали? Във фоайето ли беше тогава?

— Не, сър. Бях в помещението за охраната на хотела, точно зад гишето на администратора. Там е нашият диспечерски пулт с мониторите, свързани с камерите. Довършвах вечерята си, оставаше ми да си изпия кафето. Изведнъж светнаха аварийните лампи и аз веднага зарязах вечерята.

— Видя ли нещо необичайно, когато излезе оттам? Някой забързан посетител? Или някой изнервен тип?