Саймън Тойн - Ключът

- Той разчистваше градината - каза Атанасий, като си спомни за последната си среща с брата градинар.

- Да, болестна по дърветата. Помислих по въпроса и ми се струва, че това е най-вероятната причина. Има някои спори на гъбички и плесени, които бързо поразяват имунната и дихателната система на хората. Могат да предизвикат силна алергична реакция, която да доведе до производството на микотоксини, могат да причинят и микоза, която на практика е тежка гъбична инфекция. Състоянието на кожата му ме кара да смятам, че става въпрос именно за микоза, макар никога да не съм чел за случай, при който болестта се развива толкова бързо. Надявах се да открием причинителя на болестта и да проверим доколко е опасен, но разбрах, че градинарите са изгорили всичко.

Атанасий кимна. Беше видял черния дим, който се бе издигнал към ясното небе.

- Какво е състоянието на останалите градинари?

- Най-голямото ми притеснение е свързано именно с тях - каза Сименон и отвори вратата, която водеше към най-голямото помещение в лечебницата.

Стаята бе тясна, със сводест таван и приличаше на голяма изба. Покрай две от стените ѝ бяха наредени по четири легла, общо осем. На всяко лежеше по един монах. Всички погледнаха едновременно към вратата и брат Атанасий зърна страха в очите им. Това бяха монасите, работили в градината, доведени тук под карантина. Други трима братя лечители се грижеха за тях - всичките бяха с хирургически маски и нитрилни ръкавици.

- Решихме, че е най-добре да изолираме всички, които са били в непосредствен контакт с болестта по дърветата, докато не разберем какво причинява болестта на брата градинар. - Воят, долитащ от другия край на коридора, се усили отново, сякаш в отговор на споменаването на името му. Всички в помещението го чуха.

Един от най-младите монаси, на леглото най-близо до вратата, захлипа, уви се в завивките си като дете, което се страхува от тъмното, и впери поглед в отворената врата, сякаш нещото, което издаваше този противен вой, идва да го погуби.

Сименон кимна на Атанасий да излязат, затвори вратата и тръгна по коридора. Докато вървеше, бръкна в джоба си и извади спринцовка и успокоително.

- Ако причината е в болестта по дърветата - попита Атанасий, - какъв е инкубационният период?

- Братът градинар първи е влязъл в контакт със заразата. При него симптомите се проявиха след по-малко от двайсет и четири часа. Следователно, ако причината наистина е в болестта по дърветата и ако някой от помощниците му също е пипнал заразата, ще разберем много скоро.

Когато стигнаха до вратата на помещението, в което бе настанен братът градинар, Сименон си сложи маската.

- Предполагам, че ще разберем до няколко часа. Ако останалите са здрави, ще можем - в буквален смисъл - да дишаме по-спокойно. Ще видим и какво можем да направим за брата градинар. Ако обаче и те са заразени, можем да се надяваме единствено, че изолирането им ще спре разпространението на болестта. Има и трета възможност. Ако болестта се окаже по-опасна и заразна, ако например става въпрос за въздушнопреносим патоген, който с лекота преминава от приемник към приемник, тогава всички в Цитаделата - всички, до последния! - сме изложени на риск от зараза. Все пак снощи, когато братът градинар домъкна първия пострадал клон и го остави пред олтара, всички бяхме в Катедралната пещера.

Атанасий си спомни как клонът се бе счупил, спомни си уловената от светлината суха прах, издигнала се от него като струйка дим.

- Кажи ми - попита Сименон, - ти беше в градината в самото начало на операцията по прочистването ѝ. Колко дървета бяха засегнати? Само едно или две? Болестта беше ли ограничена в някакъв участък? Само определени видове дървета ли поразяваше?

Атанасий поклати тъжно глава.

- Беше навсякъде - отвърна той, осъзнал сериозните опасения и мрачната тревога, скрита зад предпазливо зададените въпроси на Сименон. - Всички дървета бяха засегнати.

И рече Господ на Моисея и Аарона: вземете по една пълна шепа пепел от пещ, и нека я хвърли Мойсей на възбог пред очите на фараона (и служителите му); и ще се дигне прах по цяла Египетска земя, и циреи ще излязат по човеци и по добитък в цяла Египетска земя.

Руин се върна и обичайният начин на живот. След първоначалния трус не бяха регистрирани последващи затихващи трусове, така че операцията по разчистване на отломките протичаше бързо и безпрепятствено. Повечето улици бяха отворени за движение, собствениците на ресторанти изнасяха маси и столове по тротоарите, които само допреди няколко часа бяха покрити със счупени стъкла. Улиците бяха пълни с хора, излезли, за да се отърсят от стреса, преживян през последното денонощие. С тези тълпи се сля и Гейбриъл.