Матю Райли - Летящ старт

На следващата вечер се състоя ежегодната представителна вечеря по случай края на учебната година.

Беше официална проява с участието на родители, приятели и някои от спонсорите. Домакинстваше изпълнителният директор Колдър.

Джейсън седеше на масата с отбор „Аргонавт“ и родителите си и за пръв път тази година цялото семейство на Сали — нейните родители и всичките й осем рижи и много горди братя. Всичките току-що пристигнали от Шотландия.

Докато се настаняваше, Джейсън забеляза Дидо на масата на Зейвиър Зонора — седеше до него.

— Поразпитах — прошепна Сали, когато забеляза, че гледа към Дидо. — Оказа се, че му е братовчедка. Но не е от кралско потекло. Майка й е сестра на кралицата на Монези. Живее в Италия.

— Да, запознахме се в Италия. Точно преди Италианското бягане. Аз смятах, че е било късмет, случайност, съдба… Но не е било. Било е номер, голяма измама — и аз се оставих да бъда излъган.

Сали го погали по косата.

— Джейсън, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, чуй ме: ако Зейвиър изпрати някой от красивите си италиански братовчеди, аз също ще му издам всичките си тайни.

— Сериозно?

— Абсолютно — ухили се тя. — Но не преди да изсмуча всичките му жизнени сили на тоя жребец! — Изригна в гръмогласен смях, тупна Джейсън по гърба и нареди: — А сега млъквай, яж и се наслади на вечерта, изгряваща звезда такава!

След като сервираха основното ястие, започна раздаването на наградите.

„Острие на скоростта“ буквално обра всичко възможно.

Първо място в генералното класиране на училищния шампионат: Зейвиър. За това му поднесоха огромна купа.

Медалът на Международното училище за пилоти за най-добър пилот също беше връчен на него.

Наградата на учителите за най-добър старши техник получи механикът на Черния принц — Оливър Кох. Обаче неговата победа беше с малка разлика, защото победи Сали Макдъф само с два гласа.

Джейсън не спечели нито една награда.

Но въобще не го беше яд.

Беше изкарал една невероятна година в спортното училище, но за него не беше най-важното да печелиш награди, а да набереш точки за договор с професионален отбор. А той вече беше карал за професионален отбор по време на състезанието в Италия.

И ако — защо не — спечелеше Ню Йорк Чалънджър, щеше отново да се състезава в някой от професионалните турнири, защото победителят в Чалънджър автоматично получаваше покана за участие в Ню Йорк Мастърс.

Тук трябва да добавим, че тази вечер беше връчена още една награда, в която Джейсън смяташе, че има някакво участие.

Защото призът за най-добър учител не попадна на масата на Зейвиър Зонора. Беше странен пропуск, защото мнозина бяха готови да припишат успехите на Черния принц на превъзходните уроци на Зороастро.

Обаче също така мнозина от преподавателите в спортното училище още не бяха забравили непочтената постъпка на Барнаби Бейкър по време на Спонсорския турнир — доста си мислеха тайно, че Зороастро е играл някаква роля в нея.

Това беше причината за учител на годината да бъде обявен Скот Сиракюз.

Накрая — и съвсем на място — вечерта завърши с повикването на четиримата състезатели, които щяха да представят спортното училище в Ню Йорк Чалънджър — Зейвиър, Кришна, Ериъл и Джейсън — на сцената, за да бъдат аплодирани от близките си и от всички присъстващи.

След седмица Джейсън отново седеше на един тревист нос и гледаше залеза. До него бяха Сали и Бъг.

Внезапно — руум! — летяща патрулка прелетя над тях и затули гледката.

Отлетя наляво към грандиозната брегова линия на Ню Йорк Сити.

Джейсън се загледа в небостъргачите, в извитите окачени мостове и безбройните светлини на остров Манхатън.

И очите му се присвиха.

През есента Ню Йорк Сити беше възхитителен.

Листа, сякаш покрити с ръжда, бяха посипали Сентръл Парк. Небостъргачът на „Крайслер“ блещукаше като диамант. Бруклинският мост се издигаше високо на новите си магнитни пилони. Двете светлинни колони — двата лъча светлина, които се извисяваха от мястото, където някога бяха стояли небостъргачите близнаци на Световния търговски център — пронизваха небето.

С есента пристигаха и отборите от ФЛК. Защото най-големият град в Америка се превръщаше за една седмица в поредица от най-невероятните улични писти на света.

Пето авеню се превръщаше в Главна квартира на състезанията, а широката бяла линия на старт/финала се прекарваше пред главния вход на небостъргача „Емпайър Стейт“. Свръхстръмни летящи трибуни се издигаха по протежение на широкия булевард.