Матю Райли - Летящ старт

След отпадането на Черния принц останаха само четирима състезатели, от които през следващите шест обиколки щеше да се излъчи победителят.

Но не и преди последното влизане в боксовете през Обиколка 48.

Джейсън знаеше, че този питстоп е последният му шанс да настигне Барнаби, който имаше почти 40 секунди преднина.

— Сали — обади се той по радиостанцията, — всичко е в твои ръце!

— Готова съм — чу се в отговор.

Джейсън преодоля извивките на участъка от трасето, водещ към сушата, и пред погледа му започна да израства Хобарт.

Той влетя в града и влезе в питлейна…

… в боксовете цареше обичайното оживление: старши механици тичаха нагоре-надолу, питмашини се спускаха и вдигаха, блестяха ослепителни електрически светлини.

Първите трима състезатели вече бяха в боксовете, старшите им механици вече се трудеха бясно и бяха преполовили работата си:

Барнаби.

Кришна.

Ериъл.

В момента, когато Джейсън вмъкна „Аргонавт“ в бокса, някъде над главата му се чу силен затихващ вой и изведнъж…

… цялото осветление в питлейна изгасна!

Питмашините замръзнаха.

Компютърните монитори потъмняха.

Всички се заозъртаха объркано.

Сали, която стоеше до „Аргонавт“, погледна Джейсън.

Нямаше нужда да го казват на глас.

Повреда в електроснабдяването.

Ръчен питстоп.

Джейсън и Бъг се измъкнаха от кабината за броени секунди и монтираха на ръка шест нови магнитни диска, а Сали доля ръчно охладителна течност и смени цилиндрите със сгъстен въздух.

Очевидно другите отбори не бяха тренирали често ръчен питстоп, ако изобщо се бяха сещали за това, така че просто стояха объркани в боксовете.

Барнаби крещеше на своя старши механик, сочеше с ръце, ругаеше и го караше да побърза.

Кришна схвана, че трябва да помогне на своя механик, и изскочи от болида си.

Ериъл направи същото и макар да не беше тренирала ръчни питстопове толкова, колкото отбора на Джейсън, от останалите трима състезатели нейният екип се справи най-добре.

Докато завиваше един от магнитните дискове на ръка, Джейсън чу как старшият механик на Ериъл й крещи:

— Нищо не разбирам! Някакъв гаден вирус току-що ни се стовари като цунами. Проникна през нашия файъруол! Обаче е толкова силен, че се е разпрострял из останалите компютри и е блокирал електрозахранването на питлейна.

Накрая големите печеливши от неочакваното спиране на тока се оказаха Ериъл и Джейсън.

Тя беше влязла в питлейна на 3-то място, а сега излетя по него към трасето вече на 1-во!

Кришна даде газ след нея на 2-ро.

Барнаби беше големият губещ — може би защото не излезе от колата си през целия ръчен питстоп и ругаеше старшия си механик, вместо да му помогне.

Затова излезе на трасето на 3-то място…

… само на една кола дължина пред Джейсън Чейсър.

Играта беше започнала.

През оставащите две обиколки Джейсън настъпваше Барнаби Бейкър по петите.

По някакъв странен начин сега Джейсън се чувстваше уверен. Зейвиър вече беше извън състезанието, както и Кортес и Уонг, които се бяха опитали да го изхвърлят от надпреварата. А сега Барнаби беше на мушката му.

Той знаеше слабостта на Бейкър — острите десни завои — а такива скоро щеше да има предостатъчно.

През Шикана… между айсбергите.

Джейсън се изравни с Барнаби.

Най-добрата възможност беше в края на участъка с айсбергите при един остър десен на влизане в тунела, издълбан в последния айсберг.

Лъкатушеха между айсбергите. Джейсън се приближаваше все повече и повече до Барнаби, извисяваше се заплашително над него.

Наближиха последния айсберг и Джейсън се приготви за атаката, притиснат към Барнаби откъм вътрешната страна, в очакване да започне както обикновено широк завой…

… но Бейкър не направи нищо подобно.

Вместо това взе завоя почти безупречно, блокира Джейсън…

… и запази позицията си!

Джейсън беше потресен.

„Това не биваше да се случва!“ — изкрещя той наум.

Барнаби никога не беше взимал острите завои по този начин. Дори в предишното Състезание 49!

„Не, просто извади късмет“, каза си Джейсън и започна да се приготвя да надмине Барнаби в острия десен завой пред участъка, водещ към сушата.

Обаче Барнаби отново обърка плановете му — взе завоя добре и отблъсна нападението.

— Как успяваш, Барнаби? — попита Джейсън на глас. — Откъде знаеш…

И в този миг една мисъл го порази като удар с бухалка…