Матю Райли - Летящ старт

Обля го студена пот.

— Стегни се! — скара се на себе си. — Продължавай тренировката.

Полетя отново. Безпилотниците веднага се струпаха около него като оси.

Тряс! Получи удар отстрани.

Стисна зъби и продължи да пилотира.

Тряс! Отново. Този път от другата страна.

Продължи.

Тряс!

Този път ударът беше по задния спойлер и „Аргонавт“ се плъзна рязко настрани…

… обаче Джейсън го върна на курса…

… и си върна контрола.

Пое си дъх.

И се усмихна.

Но не и двамата на върха на хълма.

Джейсън се прибра малко преди осем. Бъг още хъркаше.

Вторник сутринта. Денят на Състезание 44.

Преди изгрев Джейсън отново пое на север.

Само че този път, когато стигна целта си с ремаркето, пълно с безпилотни самолети, там вече го чакаха двама души. Същите, които предишните две сутрини го бяха наблюдавали как тренира.

Сали и Бъг.

— Здрасти, шампионе! — поздрави Сали, осветена от фаровете в предните крила. — Не би ли трябвало още да къртиш?

Джейсън се вкамени.

— Аз… просто… просто исках да потренирам сам.

— Сам? — Сали се намръщи. — Защо?

Джейсън изпъшка.

— Ами… просто… искам да кажа… — Той въздъхна. — Сали, след Италианското бягане бях развалина. Онази катастрофа ме съсипа. А когато Уонг ме блъсна в първото ми състезание тук, след като се върнах, направо се сринах. Идвам тук, защото се опитвам да си върна смелостта.

— Знаем — отговори Сали. — Наблюдавахме те. Първата заран, когато дойде тук, Бъг те е чул как излизаш. Проследил те, за да види къде отиваш, а след това ми звънна. Защо не ни помоли за помощ?

Джейсън поклати глава.

— Не исках да ви предам. Исках да разбера… и да оправя работите… смятах… мисля, че това е моя отговорност.

Очите му започнаха да се пълнят със сълзи и той прехапа устна, за да ги задържи.

Сали обаче ги видя и пристъпи напред.

— Знаеш ли, веднъж, когато обърках работата, един младеж ми даде добър съвет. Каза ми: „Печелим като отбор и губим като отбор“. Джейсън, той беше прав. Ние сме заедно в това. Независимо дали печелим, или губим, членовете на отбора „Аргонавт“ се подкрепят. Джейсън, никога няма да ти се наложи да извървиш този път сам. Ако си ме ядосал по някакъв начин, то е, защото се промъкваше тайно тук и го правиш сам.

— Но нали трябва да съм най-добрият… — започна Джейсън.

— Не, не трябва — каза тихо някой зад тях.

Джеймс подскочи.

Сали също. Защото…

… защото това беше първият път, когато Джейсън чу Бъг да говори пред двама души едновременно.

— Няма нужда да си най-добрият. Просто трябва да дадеш най-доброто от себе си — каза Бъг. — Ако даваш най-доброто — той вдигна рамене, — ще те последвам навсякъде. Обичам те, батко.

— Аз също — потвърди Сали с усмивка. — Имам предвид частта за следването, не за обичането.

Джейсън се засмя.

— А сега — Сали плесна с ръце, — когато целият свят е против нас, а ние сме с гръб до стената, трябва да спечелим няколко състезания, за да влезем в първата четворка. Обаче нашият безстрашен пилот е малко изнервен. Въпросът е какво по дяволите да направим, за да спечелим?

В крайна сметка Бъг беше този, който намери отговора.

В Състезание 44 Джейсън води от старта до финала и това му осигури десет прекрасни точки в генералното класиране.

Планът беше на Бъг.

„Спечели квалификацията и води през цялото време. Така ще си извън обсега на кандидат-убийците и ще спечелиш проклетото състезание.“

В дните между състезанията отборът „Аргонавт“ работеше заедно за презареждането на нарушената самоувереност на Джейсън.

Помогна им фактът, че Състезание 44 беше надпревара за елиминиране — последният отпада, което означаваше, че изпревареният с една обиколка отпада. По такъв начин елиминирани вече състезатели като Хорейшо Уонг в Състезание 41 не бяха проблем.

Помогна им и това, че Зейвиър Зонора реши да не участва в Състезание 44, след като имаше огромна преднина пред останалите в генералното класиране.

Всяка сутрин от този ден насетне Джейсън и неговият отбор тренираха от изгрев до времето за закуска в северните гори на Тасмания. След това се връщаха в спортното училище за учебните си занимания.

Скоро се разчу за това.

Местните и техните семейства — магазинери и работници на притежавания от спортното училище остров — мнозина от които живееха на северните острови, започнаха да излизат по балконите си със сутрешното кафе и наблюдаваха как „Аргонавт“ лавира между безпилотниците на светлината на изгряващото слънце.