Дейвид Балдачи - Невинните

— Дали всичко това не води към догадките, които се оформят в главата ми?

— Нищо не може да бъде доказано. Възможно е Гети, Уинд и Брум да са бръкнали в кацата с меда и да са ги хванали. Но армията е избрала да ги уволни с почести, без да повдига обвинения.

— Ти каза на Джули, че баща й е бил уволнен с почести, но по медицински причини — напомни му Роби.

— Точно така.

— Но как са пренесли плячката си в Щатите, ако приемем, че са участвали в грабежи? Никой от тримата не е водил охолен живот… Семейство Гети се е изхранвало с нископлатена работа и е живеело в порутена къща. Уинд също не са били богати, а самият аз успях да разгледам апартамента на Брум, където няма нищо особено.

— Предполагам, че Къртис Гети е изсмъркал почти всичко, до което се е докопал — рече Синия. — Финансите на Рик Уинд сочат, че никога не е печелил много пари, но все пак разполага с приличен дом и си има частен бизнес. Тук е мястото да посоча, че така и не открихме с какви пари е купил заложната къща.

— Същевременно е изкарал пълния срок на службата си. Това е напълно изключено, ако са го изобличили в кражби.

— По-скоро са го подозирали — поклати глава Синия. — Поне такава е официалната терминология. Липса на доказателства, предполагам. Уволнението му поради изтичане срока на военната служба неизменно е свързано с награди и похвали, а в досието му не е имало други провинения. Затова са предпочели да бъде уволнен с почести.

— Значи в крайна сметка може би са го спипали?

— Може би. А той не е протестирал. Ако наистина е крал, но въпреки това получава пенсията си за прослужено време и не влиза в затвора, сделката е била перфектна. Особено ако е успял да задържи това, което е задигнал…

— Но защо е останал на служба, ако е забогатял от кражбите?

— Не знаем какво и колко са задигнали тези приятели. Може би Рик Уинд е решил да скъта своята част за по-добри времена и да продължава да си прибира заплатата.

— А Лио Брум?

— Тук удари джакпота. Вашингтонският му апартамент наистина не е нищо особено, но притежава вила в Бока Ратон, на първа линия на плажа. Освен това успяхме да проследим едно инвестиционно портфолио под чуждо име, в което има около четири милиона долара.

— Ясно. Да приемем, че този човек действително е крал от кувейтците. Но мислиш ли, че някой е дошъл да му търси сметка след толкова години? Затова ли ме хвърли насред блатото?

— Ти ме караш да се тревожа, Роби. Тримата ветерани отговарят на шаблона, но ти си друга работа. — Синия затвори папката и вдигна глава да го погледне. — Провери ли последните си мисии?

— Цели пет. Абсолютно чисти. Никаква причина някой да тръгне да ме търси. Но и никаква причина да не го направи. Казано иначе, не успях да стесня фокуса си до конкретен заподозрян. — Роби замълча за момент, после замислено добави: — Джули е чула как майка й уверява убиеца, че детето не знае нищо…

— И какво от това?

— Какво точно не е знаело? За службата на баща си в армията? Веднага ще ти кажа, че преследвачът на Джули в автобуса не беше арабин.

— Това нищо не означава. И ти не си арабин, но преди години си работил за тях. Може би са наели някой местен талант да им свърши работата. Това е много по-лесно, отколкото да вкарат някой от своите в страната. Особено пък напоследък…

— Защо не каза на Джули за подозренията срещу баща й? — вдигна глава Роби.

— Реших да наблегна на медалите. Освен това нищо не е доказано. Може би Къртис Гети е бил невинен.

— Но въпреки това?

— Какъв е смисълът?

— Защо? — настоя Роби.

— Имам внучки.

— Ясно — кимна Роби. — Това мога да го разбера.

— Май изобщо не се доближаваме до верните отговори — подхвърли Синия.

— Напротив.

— Как така?

Роби се изправи.

— По неизвестни причини те искат да съм замесен — тръсна глава той.

— Съгласен съм. Но с какво ни помага това?

— Ще ги накарам да положат повече усилия, за да привлекат вниманието ми.

— Какво искаш да кажеш?

— Ще ги принудя да натиснат по-здраво. В подобни ситуации се допускат и грешки.

— Гледай да не ти видят сметката, докато те притискат по-здраво.

— Не. Аз искам да се фокусират върху мен. И без това косвените жертви станаха прекалено много.

След тези думи Роби се обърна и напусна кабинета. Искаше да види Джули, макар че нямаше какво да й каже. Синия беше прав — нямаше смисъл да знае какво е вършил някога баща й. Самият той беше убеден, че в каквото и да са били замесени тримата войници преди повече от двайсет години, то няма нищо общо със сегашната ситуация. Те просто бяха изиграли ролята на удобни пионки.