Лий Чайлд - Не се връщай

— Засякох го навреме — продължи тя. — Фаровете зад него ми помогнаха да установя, че е сам в колата. Просто един човек, който пътува соло. Не му обърнах внимание. Много хора обичат да минават по Мълхоланд Драйв, затова не се обезпокоих, че кара зад мен.

— А какво те накара да се обезпокоиш?

— Съобразяваше се с моята скорост и това не беше нормално. Скоростта е въпрос на личен избор. Освен това аз по принцип карам бавно. Зад мен винаги се струпват по няколко коли, които ме изпреварват при първа възможност. Но този си стоеше отзад и не правеше нищо. Сякаш го бях взела на буксир. Освен това знаех, че не е нито от ВП, нито от ФБР, защото те все още не са наясно с какво се придвижваме. Оставаше да е от другите ни приятели, но в такъв случай не би трябвало да е сам. Оставаха само два варианта: или не е от тях, или са се разделили и работят самостоятелно. Но както и да е. Събитията се развиха много бързо — точно както става по филмите. Реших да спра на първото отклонение, което се появи пред очите ми. Един вид като послание, че е разкрит. Исках да го изправя пред избора да приеме с достойнство поражението си и да си продължи по „Мълхоланд“ или да спре и да излее гнева си персонално.

— И той спря, така ли?

— Естествено. Оказа се третият от четиримата в колата със смачканите врати. Онзи, който ти определи като шофьора от първата вечер. Тоест бяха се разделили и работеха самостоятелно.

— Радвам се, че е бил той, а не другият.

— Напразно се радваш. И този се оказа достатъчно гаден.

— Колко гаден?

— Много.

— Глупости — поклати глава Ричър. — Тоя е торба с лайна. Беше вторият, когото фраснах първата вечер. По-зле е от онзи, който току-що ни плати вечерята.

— Пълен некадърник — промърмори Търнър. — Все едно че извадих бонбон от устата на бебе.

— В смисъл?

— Имаше пистолет.

— Това би трябвало да поизравни шансовете ви.

— Точно така се случи. За около три четвърти от секундата. После той остана без пистолет, понеже не можех да стоя насреща му невъоръжена. Един глас в главата ми настойчиво крещеше: Заплаха, заплаха, заплаха! Вземи незабавни мерки! Премигнах и установих, че съм му видяла сметката. Точно в сърцето. Беше мъртъв още преди да се строполи.

— Тогава защо ме извика по спешност?

— Не предлагаш ли психотерапия?

— Не ми е там силата.

— Е, аз съм професионален войник и не се нуждая от психотерапевт.

— Как тогава да ти помогна?

— Като преместиш тялото. Аз не мога да го вдигна.

Мълхоланд Драйв изглеждаше като на кино, но в действителност беше по-тесен. Придвижваха се бавно и внимателно, съвсем като ченгетата от филмите. Готови да спрат, ако пътят е чист, готови да продължат, ако на мястото шарят фенерчета и пропукват радиостанции. Нямаше нищо такова и те спряха. Трафикът беше значително по-слаб. Пътят си беше все така живописен, но това го правеше непрактичен. Нощната гледка от отбивката беше наистина величествена.

— Не сме тук за гледката, Ричър — напомни му Търнър.

Мъртвецът лежеше край предната броня на колата си.

С подвити встрани колене, но иначе проснат по гръб. Съмнения не можеше да има — това наистина беше шофьорът от първата вечер. С дупка в гърдите.

— Какъв беше пистолетът? — попита той.

— Глок седемнайсет.

— Къде се намира в момента?

— Обратно в джоба му, след като го почистих от отпечатъци. Временно, разбира се. Ще трябва да решим какво да правим с него.

— Има само две възможности. Или да го оставим да бъде открит от полицията на Лос Анджелис, или да го хвърлим в пропастта. Може да остане там цяла седмица, а дори повече. Може да бъде изяден от животни, или поне здравата наръфан, особено по пръстите. Много по-лошо е да го оставим в колата. Няма да има значение дали е убийство или самоубийство, защото първата им работа ще бъде да снемат отпечатъците му. От този момент нататък Форт Браг ще изпадне в ярост и случаят ще започне да се разплита от другия край.

— Тоест не от нашия, а ти не искаш това.

— Нима ти го искаш?

— Искам само да бъде разплетен. Не ме е грижа кой ще го разплете.

— В такъв случай ти си най-търпеливото същество, което познавам. Смачкали са те по най-грозния начин. Би трябвало да им отрежеш главите с касапски нож.

— Бъди сигурен, че по същия начин са смачкали и теб, използвайки показанията на Голямото куче.

— Точно по тази причина съм решил да спра някъде и да се снабдя с касапски нож. Затова ми дай малко преднина. Няколко дни в пропастта няма да му навредят. Защото, ако ние не ги разкрием, полицията на Лос Анджелис и Форт Браг ще успеят — вероятно следващата седмица, когато открият трупа. И в двата случая нещата ще бъдат разнищени.