Софи Хана - Ранима близост

Чудесно се справих с тази задача. Още едно постижение, което повечето хора никога не биха успели да направят. Никой не се досети, нито дори Ивон. Единственото, с което не се справих, бяха гаджетата. На всеки разправях, че искам да се съсредоточа върху работата си за известно време, докато не срещна идеалния партньор. Докато не срещнах теб.

— Облечете се — казва младши следовател Селърс.

Сърцето ми започва да блъска в гърдите.

— Ще ме водите да видя Робърт ли?

— Ще ви заведа в ареста на полицейския участък в Силсфорд. Можете да дойдете доброволно, а мога и да ви арестувам. Вие решавате. — Вижда изумения ми поглед и решава все пак да обясни: — Някой се е опитал да убие господин Хауърт.

— Опитал? Искате да кажете, че не е успял? — Вперила съм поглед в очите му, настоявам за отговор. След, струва ми се, цяла вечност, той най-сетне отстъпва и кимва.

Залива ме победоносно чувство. Намериха те, защото ги излъгах, защото те обвиних в ужасно престъпление, което не си извършил. Какво ли ще каже Ивон, като разбере, че съм ти спасила живота?

6 април 2006

Чарли седна пред компютъра на Греъм — спретнат лаптоп на „Тошиба“ — и набра думите Speak out and Survive в диалоговия прозорец на „Гугъл“. Първият резултат, който се появи, бе точно това, което търсеше — организация, предлагаща практическа и емоционална подкрепа на изнасилени жени. Щом се отвори началната страница, Чарли щракна върху „Разкази на оцелели“. Бяха представени под номера. Тя избра номер седемдесет и две.

Саймън бе описал писмото на Наоми Дженкинс като хапливо. Според него наистина бе написано от Дженкинс, но той искаше да разбере какво смята Чарли. Липсвам му, помисли си тя. В душата й се надигна смесица от гордост и щастие. Какво значение има, че иска да се обади на Алис Фенкорт? Ето на кого звъни посред нощ, когато нещо важно го тревожи — на Чарли.

Четеше писмото, изпратено от „Н. Дж.“, и кимаше — наистина звучеше като написано от Наоми, поне доколкото Чарли бе успяла да я опознае. Напълно възможно бе човек, който не иска да бъде наричан нито „госпожо“, нито „госпожице“, да възразява срещу опитите да бъде определян като „оцелял“ след изнасилване. Всъщност имаше логика в аргументите й по този въпрос, но Чарли не беше особено впечатлена от презрението, с което Наоми пишеше за останалите жертви на изнасилване — или оцелели — и за начина, по който се изразяваха. Чарли бе чела само официални показания за случаи на изнасилване, които винаги бяха написани много сухо и просто; така трябваше. Никакви лирични отклонения от рода на сравнението с нескопосан текст на парче стил хевиметъл, което Наоми прави по повод разказите на оцелелите, пуснати на сайта на „Спийк аут енд сървайв“. Макар че и тук жената имаше право.

Личният разказ за изнасилване, направен с терапевтична цел, би трябвало да е много по-различен от показанията, които се дават в полицията — ударението ще пада върху чувствата, а не върху фактите, целта ще бъде да споделиш болката си с други, които са изпитали същото.

Чарли разтри чело. Положителният ефект от четирите бутилки вино, които бе изпила с Греъм и Оливия предишната вечер, бе започнал да отшумява, идваше ред на отрицателния — махмурлукът се настани между веждите и запулсира в челото й. Формално погледнато, бе започнал нов ден — четвъртък сутрин, — но на Чарли й се струваше, че дългата изнурителна сряда още не си е отишла. Изпитваше отвращение към себе си. Именно тя бе настояла да пият повече. Най-безсрамно бе флиртувала с Греъм, бе го поканила в бунгалото и на практика бе прогонила сестра си. Чудесно, Чарли. Беше пришпорвала вечерта безмилостно, размахала свистящ камшик, твърдо решена да прекара най-хубавите мигове в живота си. Каква жалка крава си, помисли си тя.

Греъм се държа страхотно обаче. Като разбра, че е спешно, престана да се шегува, облече се бързо и отключи административната сграда, за да може Чарли да използва компютъра му. Офисът му беше малък и неотоплен, в него имаше място само за двете големи бюра, които се мъдреха вътре. Зад всяко имаше по един стол. В единия край на помещението имаше мишена за стрелички, а в другия — голям охладител за вода. Чарли спомена, че я боли глава, и Греъм хукна да търси лекарства.

— Ако Стеф се върне и те завари тук, ще ти се стъжни — предупреди я той. — Просто не й обръщай внимание. Или я сплаши с мен.

— Че защо ще има нещо против? — попита Чарли. — Нали ти си шефът?

Греъм я погледна глуповато.