Даниъл Силва - Аферата Рембранд

Понастоящем тя допълваше последните щрихи в едно спешно експозе за изгряващата кариера на депутат лейбърист, който бе получил най-малко сто хиляди лири незаконен хонорар от един от главните подизпълнители на британското Министерство на отбраната — „Емпайър Аероспейс Системс“. От отдела за връзки с обществеността на Файненшъл Джърнъл се бяха свързали с няколко водещи телевизионни канала с информацията, че Зоуи подготвя значим репортаж. Нейни гостувания вече бяха уредени в новинарски и анализаторски емисии по Би Би Си , Си Ен Би Си , Скай Нюз и Си Ен Ен Интернешънъл . За разлика от повечето репортери, Зоуи се държеше изключително естествено пред телевизионен екран, тъй като имаше рядката способност да забравя, че се намира пред камера. Нещо повече, тя неизменно се оказваше и най-привлекателната фигура в ефир. Вече от няколко години от Би Би Си правеха опити да отмъкнат Зоуи от Файненшъл Джърнъл , а наскоро тя бе летяла и до Ню Йорк, за да се срещне лично с управителния екип на Си Ен Би Си . Затова сега Зоуи разполагаше с властта спокойно да учетвори заплатата си само с едно телефонно обаждане. Което пък означаваше, че никак не бе в настроение да слуша повторна лекция от Джейсън Търнбъри за необходимостта от бюджетни икономии.

— Мога ли да поясня защо твоите мерки за съкращения само ще блокират работата ми?

— Щом се налага.

— Както добре знаеш, Джейсън, източниците ми са поверителни и ми се налага доста да ги съблазнявам, преди да ми дадат някаква информация. Наистина ли очакваш, че ще мога да склоня някой старши сътрудник да предаде компанията си срещу сандвич с яйце и копър в някоя закусвалня?

— А ти въобще погледна ли разходите си за последния месец, преди да се подпишеш под тях? Срещу парите, които си пръснала само в луксозния ресторант в Дорчестър, можех спокойно да наема двама младши редактори!

— Има разговори, които не може да се водят по телефона.

— Съгласен съм. Тогава защо не си уговорим среща в кафене „Руж“, за да продължим тази дискусия лице в лице?

— Добре знаеш, че не бива, Джейсън.

— Просто предлагам сърдечно приятелство между двама професионалисти.

— Плямпаш глупости. И добре го знаеш.

Джейсън пренебрегна отказа й и бързо смени темата:

— Гледаш ли телевизия?

— Позволено ли ни е все още да гледаме телевизия? Или и това вече се счита за неоправдан разход на електроенергия?

— Пусни Скай Нюз .

Зоуи включи канала и видя трима мъже, застанали пред струпали се репортери в комплекса на Обединените нации в Женева. Единият бе генералният секретар на ООН, другият бе популярен ирландски рок изпълнител, повел неуморна кампания срещу бедността в Африка, а третият беше Мартин Ландесман. Пословично богатият женевски финансист току-що бе оповестил, че дарява сто милиона долара лични пари за подобряване качеството на храните в Третия свят. Не за първи път Ландесман правеше такъв жест. Наричан с прякора Свети Мартин както от клеветници, така и от поддръжници, досега бе дарил сигурно повече от милиард долара за различни благотворителни начинания. Огромното му богатство и щедростта му си съперничеха единствено с неохотата му да попада под прожекторите на общественото внимание и с непоносимостта му към пресата. През целия си живот Ландесман бе склонил да даде едно-единствено интервю. И то не на другиго, а именно на Зоуи.

— Кога е било това?

— Днес следобед. Отказва да отговаря на въпроси.

— Как въобще са навили Мартин да се появи там?

— Не знаех, че вече сте на малко име.

— Всъщност не сме се чували от месеци.

— Може би е време да възобновите дружбата си.

— Пробвала съм, Джейсън. Но той не желае да говори.

— Защо все пак не му звъннеш?

— Защото се прибирам да си взема ужасно дълга вана.

— А през почивните дни?

— Евтино романче. Някое и друго дивиди. Може би ще се поразходя из Хампстед Хийт, ако не вали.

— Пълна скука.

— Аз си падам по скуката, Джейсън. Сигурно затова се увлякох толкова и по теб.

— След час ще бъда в кафене „Руж“.

— Ще се видим в понеделник сутрин.

Тя затвори телефона и загледа как Мартин Ландесман излиза от пресконференцията в Женева. Сребристата му коса искреше от светкавиците на стотиците фотоапарати, а до него вървеше изумителната му съпруга — французойката Моник. Макар да харесваше уединението, Ландесман определено знаеше как да оставя поразително впечатление в онези редки мигове, когато се появяваше в общественото полезрение. Това сякаш бе и една от специалните дарби на Мартин — безподобното му умение да контролира какво знае и вижда за него останалият свят. Зоуи бе напълно убедена, че знае повече за него от всеки друг репортер на земята. И все пак съзнаваше, че й убягват още много неща около фигурата на Свети Мартин.