• Пожаловаться

Норман Мейлър: Мъжагите не танцуват

Здесь есть возможность читать онлайн «Норман Мейлър: Мъжагите не танцуват» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. год выпуска: 1993, категория: Триллер / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Норман Мейлър Мъжагите не танцуват

Мъжагите не танцуват: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Мъжагите не танцуват»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

На двадесет и четвъртия ден след като съпругата му го е напуснала Тим Мадън се събужда със свирепо алкохолно главоболие и с прясна татуировка на ръката; седалката на поршето му е обляна в кръв, в складчето му за марихуана има отрязана женска глава, а той не помни какво е правил предишната вечер. Дали е станал убиец на собствената си жена? Норман Мейлър намира ново превъплъщение в супертрилъра „Мъжагите не танцуват“. Един класик на постмодерната литература на САЩ, който вярва в демоничното начало у човека, заплита интрига, достойна за Чандлър, Хамет и Хичкок и разрешава загадката на този коктейл от кръв, секс, насилие и наркотици в стила на Агата Кристи и Конан Дойл. Една изключително четивна и занимателна книга, която посвоему те завладява; забавна, така както само Мейлър умее да забавлява; книга жестока, от която те побиват тръпки, написана майсторски в основата си и осеяна с незабравими образи; книга, която не можеш да спреш да четеш, книга, която е извор на енергия, една силна настойка на вълшебник, която ще ви държи будни до късно нощем, в радост и скръб. Кливланд Плейн Дилър „Мъжагите не танцуват“ е един празник. Тя съдържа пороища от бликаща енергия. Мейлър за мен е един от героите в литературата не само заради неукротимата стихия на таланта му — понякога той ми напомня на човек оркестър, с барабанче на ремък, с тъпан, с банджо и с хармоника на телена скоба около врата — но и защото заедно със Сол Белоу и Джон Ъпдайк той продължава да нанася ударите си. Джон Д. Макдоналд, Ю Ес Ей Тудей Един от най-прекрасните романи, които Мейлър е написал напоследък. Освен това, и може би преди всичко друго, той е и първокласен роман-загадка с убийства… Напрежението е така фино регулирано и поддържано, както в най-добрите филми на Хичкок… Романът предлага великолепно изобилие на секс, скандали и кръв, както и такъв състав от второстепенни герои, които се нареждат сред най-колоритните и убедителни образи, които Мейлър някога е създавал. Чикаго Трибюн Ние следваме (Мадън) в един вихър от секс, кървави убийства, заплетени интриги и отгласи на свръхестественото. Какъв е смисълът на всичко това? Смисълът е, че Норман Мейлър ни е предложил един сензационен роман, една боксова схватка с двуюмручната Муза на автора. „Мъжагите“ е един страхотен, абсурден, решителен успех. Плейбой Един стегнат и изпълнен с напрежение детективски роман… В „Мъжагите не танцуват“ Мейлър е събрал всички похвати на жанра. Напрежението се усилва ту от разкрита улика, ту от неизнесени подробности. В една глава героите ни се струват напълно почтени, но в следващата те са коварни… Мейлър цели нещо повече от развлечението, макар че романът несъмнено е успешен и на това ниво… Макар и крехка и с бързо темпо, прекрасно написаната детективска история „Мъжагите не танцуват“ може да надвие в канадска борба яките момчета на жанра. Нюздей Никой друг съвременен американски писател не е демонстрирал такава смайваща многостранност и магнетизъм… „Мъжагите не танцуват“ е един детективски роман, един истински, оригинален трилър в стила на Чандлър и Хамет. Мейлър винаги се е насочвал към темите на властта, секса, насилието, предателството и смъртта, а тук той ни въвлича в един свят, в който всички тези зачатъчни стихии сигурно са реалност. В своя нов роман Норман Мейлър блестящо изследва много от недостъпните тайни, които гнетят всички. „Мъжагите не танцуват“ несъмнено ще се окаже не само една от най-популярните творби на Норман Мейлър, но и една от най-добрите му. Далас Морнинг Нюз Много добра проза, спираловидно изградена загадка, която демонстрира елементи от Рос Макдоналд, сър Артър Конан Дойл, Мики Спилейн и Хънтър Томпсън… Мейлър заплита разказа в серия от необичайни обстоятелства, които следват рязко едно темпо от затишие до главоломно спускане и дават едно богатство и непредвидимост, отделящи „Мъжагите“ от редовите детективски романи… Изключително привлекателен е образът на Мадън. Тук Мейлър е създал един бисер. Детройт Фри Прес Един къс, необичаен роман… Груб и трезв по тон, агресивно неприличен по съдържание… Мейлър навлиза в тази история за убийства с толкова много страст — има толкова много трупове в Залива на Кейп Код — че човек вкусва с наслада една шутовска находчивост, която не е типична за жанра… Какъвто и сюжет да разработва, Мейлър не може да се изплъзне от своя комплициран и свободен ум… Заповядайте в света на въображението на типичния мъжкар. Той не е красив… ала ако Мейлър не ни разкаже за него, кой друг би могъл да го направи?… Пък и той е не само най-непредсказуемият романист на Америка, но и най-последователно интересният романист на Америка. Вог Мейлър ни представя такова внушително разнообразие от герои, каквото може да се роди само от въображението… В книгата няма нито един безинтересен момент. Това е един бурен, груб карнавал, не по-различен, както би могъл да каже Мейлър, от собствения живот на автора, само че с повече кръв… Когато попаднете веднъж в него, усещането ви е, че сте връхлетени от вихрушка. Минеаполис Стар Трибюн

Норман Мейлър: другие книги автора


Кто написал Мъжагите не танцуват? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Мъжагите не танцуват — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Мъжагите не танцуват», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Трудно мога да опиша колко оскърбително ми изглеждаше всичко. Все едно да лепнете свастика върху табелата на Обществото за обединение на евреите. Тази руса жена така изцяло ми напомняше за Пати Ларейн, че се почувствах длъжен да премина в атака. Но какво да направя? Трудно можех да кажа. В най-лошия случай поне да им смачкам настроението.

И така аз се заслушах. Тя беше една безупречно облечена възпълна дама, която обичаше да пие. Можеше да обръща чашите една след друга. Скоч, разбира се. „Чивас Регал“. Наричаше го „чиви“. „Госпожице — поръчваше на келнерката, — дайте ми още едно чиви. С много диамантчета.“ Така наричаше леда, ха-ха.

— Разбира се, че съм ти омръзнала — обърна се тя към своя любим с висок и крайно самоуверен глас, сякаш беше в състояние да премери до капчица точно колко секс би могла да приеме. Цяла електроцентрала. Има гласове, които резонират с най-потайните ви струни като камертон. Нейният бе такъв. Грубо е да се каже, но човек е готов да направи много заради един такъв глас. Винаги съществува надеждата, че влажният му малък родственик долу може да предложи нещо от този род на вашите прелести.

Пати Ларейн имаше такъв глас. Тя понякога сатанински въртеше устни, за да каже: „много сухо мартини“ (което, разбира се, можете да сте сигурни, държеше да нарича „марти секо“). „Джинът е причината — казваше тя с целия дрезгав ентусиазъм на своя готов да запрепуска ларинкс, — да, джинът, дето умори старата госпожа. Да, задник такъв!“ — о, и ще те накара най-нежно да се включиш в майтапа, сякаш, ей богу, дори и ти, задник такъв, би могъл да се чувстваш добре, ако ти се даде възможност да си неин човек. Но пък Пати Ларейн беше свързана с друг вид богатство, в точния смисъл на думата, вторично. Вторият й съпруг Мийкс Уордли Хилби Трети (когото тя веднъж съвсем сериозно се опитваше да ме придума да убия) беше наследник на богат стар род от Тампа и тя яко му пускаше кръв, но не между очите, по-скоро откъм финансовия му дирник, благодарение на адвоката си по бракоразвода, голям цар (който, все си мислех с болка, вероятно й масажираше корема отвътре всяка нощ за известно време, но пък човек не може да очаква нещо друго от един всеотдаен адвокат по бракоразводни дела — трябва да си платиш, когато се представят свидетелски показания). Макар че Пати Ларейн беше скроена така, че имаше склонност към избухливост и по онова време беше люта като бурканче с подправки, той сведе дързостта в характера й до мекотата на по-благи билки. С помощта на усилени тренировки (беше един от първите, който започна да използва видеокамера за репетициите) той й показа как да се държи развълнувано на свидетелската скамейка и така да накара окото на правосъдието — простете ми! — да се превърне в един тлъст, дърт съдия, който се топи от умиление. Преди да се стигне до края, нейните брачни прегрешения (и съпругът й имаше свидетели) бяха представени като момински заблуди на една държана в изолация и несправедливо оскърбявана светска дама. Всеки бивш любовник, явил се като свидетел срещу нея, беше обрисуван като пореден неин несполучлив опит да лекува сърцето си, което съпругът беше разбил. Пати, макар да беше започнала живота си като добродетелна гимназистка, фанатично крещяща по състезания, просто една малка провинциална загубенячка от скромно градче в Северна Каролина, по времето, когато бе започнала да се развежда с Уордли (за да се омъжи за мен), беше придобила някои светски маниери. Дявол да го вземе, двамата с адвоката й бяха станали също като Лънт и Фонтане по начина, по който бяха в състояние да си подават напред-назад паница супа през скамейката на свидетелите. Потомъкът на старо богатство от Западното крайбрежие на Флорида безспорно беше лишен от един дял от основния си капитал. По такъв начин се оказа, че Пати е станала състоятелен човек.

Колкото повече слушах двамата в „Алеята на вдовицата“ обаче, толкова по-добре можех да различа, че жената беше от друго тесто. Остроумията на Пати бяха истински остроумия — това беше всичко, което тя можеше да изправи между себе си и грубиянството и тъпотията. На тази непозната руса жена, която сега внасяше промяна във вечерта ми, може би не й достигаше остроумие, но пък и тя малко се нуждаеше от него. Поведението й бе резултат от парите й. Дори всичко друго да е наред, тя би ви посрещнала на вратата на хотелската си стая, издокарана единствено в ръкавици, дълги до лакътя. (И обувки с високи токчета.)

— Хайде, кажи си, че ти е омръзнало — чух я сега ясно. — Друго не може и да се очаква, щом един привлекателен мъж и една жена решат да тръгнат да пътуват. Когато се наложи толкова дни да бъдат заедно, възниква опасността от разочарованието. Поправи ме, ако греша.

Читать дальше
Тёмная тема

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Мъжагите не танцуват»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Мъжагите не танцуват» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Агата Кристи: Илюзия с огледала
Илюзия с огледала
Агата Кристи
Джанет Еванович: Пет за четири
Пет за четири
Джанет Еванович
Фредрик Бакман: Брит-Мари беше тук
Брит-Мари беше тук
Фредрик Бакман
Агата Кристи: Пътник за Франкфурт
Пътник за Франкфурт
Агата Кристи
Отзывы о книге «Мъжагите не танцуват»

Обсуждение, отзывы о книге «Мъжагите не танцуват» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.