Норман Мейлър: Мъжагите не танцуват

На двадесет и четвъртия ден след като съпругата му го е напуснала Тим Мадън се събужда със свирепо алкохолно главоболие и с прясна татуировка на ръката; седалката на поршето му е обляна в кръв, в складчето му за марихуана има отрязана женска глава, а той не помни какво е правил предишната вечер. Дали е станал убиец на собствената си жена? Норман Мейлър намира ново превъплъщение в супертрилъра „Мъжагите не танцуват“. Един класик на постмодерната литература на САЩ, който вярва в демоничното начало у човека, заплита интрига, достойна за Чандлър, Хамет и Хичкок и разрешава загадката на този коктейл от кръв, секс, насилие и наркотици в стила на Агата Кристи и Конан Дойл. Една изключително четивна и занимателна книга, която посвоему те завладява; забавна, така както само Мейлър умее да забавлява; книга жестока, от която те побиват тръпки, написана майсторски в основата си и осеяна с незабравими образи; книга, която не можеш да спреш да четеш, книга, която е извор на енергия, една силна настойка на вълшебник, която ще ви държи будни до късно нощем, в радост и скръб. Кливланд Плейн Дилър „Мъжагите не танцуват“ е един празник. Тя съдържа пороища от бликаща енергия. Мейлър за мен е един от героите в литературата не само заради неукротимата стихия на таланта му — понякога той ми напомня на човек оркестър, с барабанче на ремък, с тъпан, с банджо и с хармоника на телена скоба около врата — но и защото заедно със Сол Белоу и Джон Ъпдайк той продължава да нанася ударите си. Джон Д. Макдоналд, Ю Ес Ей Тудей Един от най-прекрасните романи, които Мейлър е написал напоследък. Освен това, и може би преди всичко друго, той е и първокласен роман-загадка с убийства… Напрежението е така фино регулирано и поддържано, както в най-добрите филми на Хичкок… Романът предлага великолепно изобилие на секс, скандали и кръв, както и такъв състав от второстепенни герои, които се нареждат сред най-колоритните и убедителни образи, които Мейлър някога е създавал. Чикаго Трибюн Ние следваме (Мадън) в един вихър от секс, кървави убийства, заплетени интриги и отгласи на свръхестественото. Какъв е смисълът на всичко това? Смисълът е, че Норман Мейлър ни е предложил един сензационен роман, една боксова схватка с двуюмручната Муза на автора. „Мъжагите“ е един страхотен, абсурден, решителен успех. Плейбой Един стегнат и изпълнен с напрежение детективски роман… В „Мъжагите не танцуват“ Мейлър е събрал всички похвати на жанра. Напрежението се усилва ту от разкрита улика, ту от неизнесени подробности. В една глава героите ни се струват напълно почтени, но в следващата те са коварни… Мейлър цели нещо повече от развлечението, макар че романът несъмнено е успешен и на това ниво… Макар и крехка и с бързо темпо, прекрасно написаната детективска история „Мъжагите не танцуват“ може да надвие в канадска борба яките момчета на жанра. Нюздей Никой друг съвременен американски писател не е демонстрирал такава смайваща многостранност и магнетизъм… „Мъжагите не танцуват“ е един детективски роман, един истински, оригинален трилър в стила на Чандлър и Хамет. Мейлър винаги се е насочвал към темите на властта, секса, насилието, предателството и смъртта, а тук той ни въвлича в един свят, в който всички тези зачатъчни стихии сигурно са реалност. В своя нов роман Норман Мейлър блестящо изследва много от недостъпните тайни, които гнетят всички. „Мъжагите не танцуват“ несъмнено ще се окаже не само една от най-популярните творби на Норман Мейлър, но и една от най-добрите му. Далас Морнинг Нюз Много добра проза, спираловидно изградена загадка, която демонстрира елементи от Рос Макдоналд, сър Артър Конан Дойл, Мики Спилейн и Хънтър Томпсън… Мейлър заплита разказа в серия от необичайни обстоятелства, които следват рязко едно темпо от затишие до главоломно спускане и дават едно богатство и непредвидимост, отделящи „Мъжагите“ от редовите детективски романи… Изключително привлекателен е образът на Мадън. Тук Мейлър е създал един бисер. Детройт Фри Прес Един къс, необичаен роман… Груб и трезв по тон, агресивно неприличен по съдържание… Мейлър навлиза в тази история за убийства с толкова много страст — има толкова много трупове в Залива на Кейп Код — че човек вкусва с наслада една шутовска находчивост, която не е типична за жанра… Какъвто и сюжет да разработва, Мейлър не може да се изплъзне от своя комплициран и свободен ум… Заповядайте в света на въображението на типичния мъжкар. Той не е красив… ала ако Мейлър не ни разкаже за него, кой друг би могъл да го направи?… Пък и той е не само най-непредсказуемият романист на Америка, но и най-последователно интересният романист на Америка. Вог Мейлър ни представя такова внушително разнообразие от герои, каквото може да се роди само от въображението… В книгата няма нито един безинтересен момент. Това е един бурен, груб карнавал, не по-различен, както би могъл да каже Мейлър, от собствения живот на автора, само че с повече кръв… Когато попаднете веднъж в него, усещането ви е, че сте връхлетени от вихрушка. Минеаполис Стар Трибюн