Норман Мейлър - Мъжагите не танцуват

Здесь есть возможность читать онлайн «Норман Мейлър - Мъжагите не танцуват» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 1993, Издательство: Кибеа, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Мъжагите не танцуват: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Мъжагите не танцуват»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

На двадесет и четвъртия ден след като съпругата му го е напуснала Тим Мадън се събужда със свирепо алкохолно главоболие и с прясна татуировка на ръката; седалката на поршето му е обляна в кръв, в складчето му за марихуана има отрязана женска глава, а той не помни какво е правил предишната вечер. Дали е станал убиец на собствената си жена?
Норман Мейлър намира ново превъплъщение в супертрилъра „Мъжагите не танцуват“.
Един класик на постмодерната литература на САЩ, който вярва в демоничното начало у човека, заплита интрига, достойна за Чандлър, Хамет и Хичкок и разрешава загадката на този коктейл от кръв, секс, насилие и наркотици в стила на Агата Кристи и Конан Дойл. Една изключително четивна и занимателна книга, която посвоему те завладява; забавна, така както само Мейлър умее да забавлява; книга жестока, от която те побиват тръпки, написана майсторски в основата си и осеяна с незабравими образи; книга, която не можеш да спреш да четеш, книга, която е извор на енергия, една силна настойка на вълшебник, която ще ви държи будни до късно нощем, в радост и скръб. Кливланд Плейн Дилър „Мъжагите не танцуват“ е един празник. Тя съдържа пороища от бликаща енергия. Мейлър за мен е един от героите в литературата не само заради неукротимата стихия на таланта му — понякога той ми напомня на човек оркестър, с барабанче на ремък, с тъпан, с банджо и с хармоника на телена скоба около врата — но и защото заедно със Сол Белоу и Джон Ъпдайк той продължава да нанася ударите си.
Джон Д. Макдоналд, Ю Ес Ей Тудей Един от най-прекрасните романи, които Мейлър е написал напоследък. Освен това, и може би преди всичко друго, той е и първокласен роман-загадка с убийства… Напрежението е така фино регулирано и поддържано, както в най-добрите филми на Хичкок… Романът предлага великолепно изобилие на секс, скандали и кръв, както и такъв състав от второстепенни герои, които се нареждат сред най-колоритните и убедителни образи, които Мейлър някога е създавал.
Чикаго Трибюн Ние следваме (Мадън) в един вихър от секс, кървави убийства, заплетени интриги и отгласи на свръхестественото. Какъв е смисълът на всичко това? Смисълът е, че Норман Мейлър ни е предложил един сензационен роман, една боксова схватка с двуюмручната Муза на автора. „Мъжагите“ е един страхотен, абсурден, решителен успех.
Плейбой Един стегнат и изпълнен с напрежение детективски роман… В „Мъжагите не танцуват“ Мейлър е събрал всички похвати на жанра. Напрежението се усилва ту от разкрита улика, ту от неизнесени подробности. В една глава героите ни се струват напълно почтени, но в следващата те са коварни… Мейлър цели нещо повече от развлечението, макар че романът несъмнено е успешен и на това ниво… Макар и крехка и с бързо темпо, прекрасно написаната детективска история „Мъжагите не танцуват“ може да надвие в канадска борба яките момчета на жанра.
Нюздей Никой друг съвременен американски писател не е демонстрирал такава смайваща многостранност и магнетизъм… „Мъжагите не танцуват“ е един детективски роман, един истински, оригинален трилър в стила на Чандлър и Хамет. Мейлър винаги се е насочвал към темите на властта, секса, насилието, предателството и смъртта, а тук той ни въвлича в един свят, в който всички тези зачатъчни стихии сигурно са реалност. В своя нов роман Норман Мейлър блестящо изследва много от недостъпните тайни, които гнетят всички. „Мъжагите не танцуват“ несъмнено ще се окаже не само една от най-популярните творби на Норман Мейлър, но и една от най-добрите му.
Далас Морнинг Нюз Много добра проза, спираловидно изградена загадка, която демонстрира елементи от Рос Макдоналд, сър Артър Конан Дойл, Мики Спилейн и Хънтър Томпсън… Мейлър заплита разказа в серия от необичайни обстоятелства, които следват рязко едно темпо от затишие до главоломно спускане и дават едно богатство и непредвидимост, отделящи „Мъжагите“ от редовите детективски романи… Изключително привлекателен е образът на Мадън. Тук Мейлър е създал един бисер.
Детройт Фри Прес Един къс, необичаен роман… Груб и трезв по тон, агресивно неприличен по съдържание… Мейлър навлиза в тази история за убийства с толкова много страст — има толкова много трупове в Залива на Кейп Код — че човек вкусва с наслада една шутовска находчивост, която не е типична за жанра… Какъвто и сюжет да разработва, Мейлър не може да се изплъзне от своя комплициран и свободен ум… Заповядайте в света на въображението на типичния мъжкар. Той не е красив… ала ако Мейлър не ни разкаже за него, кой друг би могъл да го направи?… Пък и той е не само най-непредсказуемият романист на Америка, но и най-последователно интересният романист на Америка.
Вог Мейлър ни представя такова внушително разнообразие от герои, каквото може да се роди само от въображението… В книгата няма нито един безинтересен момент. Това е един бурен, груб карнавал, не по-различен, както би могъл да каже Мейлър, от собствения живот на автора, само че с повече кръв… Когато попаднете веднъж в него, усещането ви е, че сте връхлетени от вихрушка.
Минеаполис Стар Трибюн

Мъжагите не танцуват — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Мъжагите не танцуват», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

За тази малка подробност се сещах често през следващите дни. Ала нека карам всичко по реда. Когато главата ви е като книга, на която й липсват страници — не, още по-зле, като две книги, всяка със своите празни места — е, тогава спазването на реда толкова наподобява добродетел, колкото и чистите подове в някой манастир. И така, твърдя само, че поради ерекцията ми беше спестен шокът, когато отворих очи и видях татуировката. Просто запомних факта. (Въпреки всичко в този миг не можех да си представя нито ателието, нито лицето на майстора на татуировката.) Този факт беше останал някъде у мен. При всичките ми злочестини, все пак беше любопитно. Колко много фасетки е в състояние да използва паметта! Да си спомните, че е било предприето дадено действие (дори ако не можете зрително да си го възпроизведете, е като да прочетете за някого във вестника. Еди-кой си присвоил осемдесет хиляди долара. Единственото, което сте възприели, е заглавието; фактът обаче остава в съзнанието ви. Следователно аз констатирах един факт за себе си. Тим Мадън имаше татуировка. Знаех го дори със затворени очи. Ерекцията ми напомняше за него.

В затвора постоянно отказвах да се сдобия с татуировка. И бездруго си бях истински престъпник. Независимо от това, човек не може да е бил три години в панделата и да не е понаучил доста неща за философията на татуировката. Бях слушал за тръпката. Един от четири или пет души получавал истинска тръпка на сексуална възбуда, когато го мушат с иглата. Не забравях също и как ме бе ударил хормонът за госпожа или госпожица Понд. Дали тя е била наблизо, когато майсторът ми беше правил щампата? Дали не ме е чакала в колата ми? Бяхме ли казали чао на Лони Пангборн?

Отворих очи. Татуировката беше хванала коричка и лепнеше — някаква чудотворна лепенка за рани сигурно беше паднала през нощта. Въпреки това успях да прочета. Пишеше „Лоръл“. „Лоръл“, ръкописно, със син туш, със заврънкулки, насред малко червено сърце. Нека някой да каже, че нямам специален вкус, когато се отнася до щампи.

Чувството ми за хумор се разби като развалено яйце. Пати Ларейн също бе видяла тази татуировка. Снощи! Изведнъж съзрях съвсем ясно образа й. Крещеше ми в нашата дневна: „Лоръл? Как смееш пак да ми натрапваш тази Лоръл?“.

Да, но доколко това се беше случило реално? За мен бе очевидно, че съм в състояние да си измислям разговори така лесно, както и да ги преживявам. В края на краищата нима не бях писател? Пати Ларейн изчезна преди двадесет и пет дни с един черен жребец, когото сама си бе избрала, едър, муден, прекрасно сложен позьор, дето се навърташе насам през лятото, готов да извлече полза от плътското влечение към чернокожите мъже, което се таи в сърцата на някои блондинки като гръм и мълнии. Или, доколкото аз бих могъл да зная, тлее в сърцата им като мазен парцал зад вратата на обор. Каквото и да беше изпитала тя, последиците бяха недвусмислени. Веднъж годишно, да речем в продължение на един или два сезона, тя се впускаше да се повесели с някой господин Черньо. С някой по-голям черньо. Можеше да е по-тромав, можеше и да е бърз като баскетболист, но винаги беше голям. Размерите им ме лишаваха от възможността физически да се изравня с тях — мисля, че й доставяше наслада да изразява презрението си към мен, че при тези обстоятелства не бях достатъчно смел да заредя пистолета си и да ги прогоня от дома. „Както баща ти би го направил в Северна Каролина ли?“ — питах я. „Разбира се“ — отговаряше тя с цялата си дръзка, злобничка, без спирачки уста на осемнадесетгодишно девойче в отрязани дънки, спряла да се налочи с лимонада „Доктор Пепър“ на някоя бензиностанция. Господи, тя нямаше страх от мен. Изпитвах ужас, че наистина ще си взема пистолета, но не за да прогоня господин Черньо. Той само присвояваше онова, което и аз бих задигнал, ако можех да му запълня бандажа и да се поизпотя както следва според черната му логика. Не, боях се, че ще взема пистолета си и няма да се махна от къщата, преди да съм изпразнил един пълнител в нейното свръхсамодоволно лице, с изписано върху него „да ти го начукам“.

Но все пак! Защо бях решил, че трябва да натрапя името Лоръл на съпругата си? Знаех, че това е единствената жена, на която Пати не би простила. Аз ходех точно с Лоръл, в края на краищата, когато срещнах Пати, само че името й беше Маделин Фалкоу. Пати беше настояла да й вика Лоръл още когато се запознаха. По-късно научих, че „Лоръл“ е умалително от Лорелай — Пати не обичаше Маделин Фалкоу. Нима бях избрал тази татуировка, за да накажа Пати? Тя наистина ли бе идвала в къщата? Или живеех с фрагменти от снощния си сън?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Мъжагите не танцуват»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Мъжагите не танцуват» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Мъжагите не танцуват»

Обсуждение, отзывы о книге «Мъжагите не танцуват» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x