Джон Сол - Дом за разплата

А освен това, обвързани и от нещо друго, което, изглежда, никога нямаше напълно да проумеят.

Дан Уест спря на паркинга на клиниката, но не слезе веднага от колата. Остана да седи неподвижен, да си наложи да влезе наново в ролята си на шеф на уоруикската полиция. Не успяваше. За разлика от всички други вечери, когато му се налагаше да изслушва чужди показания, днес щеше да стане дума за сина му — за собствения му син, — така че Тифани Гарви да му мисли какви ще ги приказва. Не изключваше възможността самата Тифани да е причинила катастрофата: един Бог знае какви ги е вършела, докато Конър се е мъчел да кара внимателно по онзи тесен черен път сред снежната буря.

И какво е можел да направи Конър в такъв случай? Да я отблъсне ли? Макар и едва навършил годините за шофьорска книжка, Конър си беше мъжкар, а кой мъжкар ще отстрани една женска, когато иска да му…

Тя е виновна! Това е истината: тя е причинила смъртта на сина му, а сега кой знае какво ще измисли, за да отърве кожата си.

Вдигна яката на палтото си, слезе от колата и тръгна право срещу бръснещия вятър, който брулеше лицето и ръцете му. Свил се против студа, Уест стигна забързан до входа за спешни случаи и влезе в клиниката през голямата плъзгаща се врата.

В чакалнята Мич Гарви, с Анджи и Зак от двете му страни, бяха коленичили в единия ъгъл и се молеха. Е, ако предположенията му се окажеха верни, щяха да имат сериозен повод за молитвите си!

Още с влизането му Мич рипна на нозе, съзрял гневния му поглед.

— Окей! Къде е тя? — изстреля въпроса си Уест.

— Там — посочи с глава Мич завесата. — В момента лекарят е при нея.

Дан Уест се извърна към сестрата на рецепцията, която се беше изправила:

— Сега ще кажа на доктор Нелсън, че си дошъл, Дан — рече и се пъхна зад завесата.

Само след миг я дръпна настрана и даде знак на Дан да се приближи. Тифани Гарви лежеше на подвижна носилка с изпонаранено и подуто лице. Рон Нелсън, завършил гимназията заедно с Дан Уест, преди да замине да следва в колеж, а след това — и медицина, не откъсваше очи от датчиците.

— Здрасти, Рон — каза Дан, впил поглед в раненото момиче. — Ще мога ли да ѝ задам някой и друг въпрос?

— Да я питаш може — рече Нелсън. — Но така, както ту е в съзнание, ту не е, не знам доколко тя ще може да ти отговори. Опитай все пак.

Усетил застаналите зад гърба му Мич и Анджи Гарви, Дан се приближи към главата на болната.

— Тифани? Чуваш ли ме, Тифани?

Тя открехна клепачи, опита се за секунда-две да фокусира, после пак ги отпусна.

— На успокоителни ли е? — обърна се Дан към лекаря. Нямаше смисъл да я разпитва, ако са я наблъскали със седативи — щеше да му наговори само куп безсмислици.

— Изключено — успокои го Нелсън. — При контузии на главата първо трябва да се убедим, че знаем какво точно ѝ има, и чак тогава.

Дан кимна.

— Тифани? Аз съм Дан Уест. Бащата на Конър. Можеш ли да ми кажеш какво стана тази вечер? — Миглите ѝ потрепнаха и челото ѝ леко се смръщи, но не му отговори. — За нещастния случай на пътя те питам — настоя Дан. — Помниш ли какво стана?

Най-после Тифани успя да отвори очи, примига, после ги присви срещу силната светлина. И видя баща си, застанал до краката ѝ.

— Опитаха се да ни убият — изрече със слаб и прегракнал глас. Помъчи се да се изкашля, но не успя съвсем, след което повтори казаното: — Опитаха се да ни убият.

— Кои? — попита Дан. Какви ги приказва това момиче? Нали Харви Милър твърдеше, че нямало замесена друга кола?

— Сара — изохка Тифани. — Сара Крейн и Ник Дънигън.

Дан Уест присви очи. Какво пък са търсели Сара Крейн и синът на Дънигън точно там? Има ли някой, който да не знае какво правят там дечурлигата? Та нали и те с Андреа ходеха там, преди да се оженят. Но чак пък онова куцото и оня, дето всички знаеха, че е откачен? Момичето явно говореше врели-некипели.

Лъже. За да опази себе си.

— Добре де, Тифани. — Дан полагаше максимални усилия да не издаде нито подозренията си, нито нарастващия му гняв. — По какъв начин са могли тия двамата да искат да ви убият, а?

Погледът на Тифани срещна този на шерифа:

— В-видяха ни при езерото — запъна се. — П-после са ни… проследили… и… запалиха… пътя.

Дан буквално побесня. Тая съвсем е превъртяла. Как така ще запалят пътя?

Станалото — станало. С всяка изминала секунда — той се убеждаваше, че му е ясно какво точно е станало. Но тая хлапачка толкова ли не може да измисли нещо по-убедително? Само че като я погледна, тя не отбягна погледа му, както правят младите, когато се мъчат да те излъжат. Едва на много по-голяма възраст се научаваха да мамят, без да им трепне окото.