Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Мейси седеше на втората редица заедно с родителите си; обикновено нахаканата млада жена се изчерви от аплодисментите.

— Ако по времето, когато тя се дипломира, отделът по египтология в АСН има нужда от нови служители — продължи Нина, — тя със сигурност ще разполага с моята препоръка за работа! — След утихването на аплодисментите Мейси седна с облекчение. Нина отново се обърна към публиката. — Но цялата тази афера показва само колко внимателни трябва да бъдем като археолози и историци. Когато правим тези невероятни открития, много лесно можем да бъдем повлияни от мисълта за слава и богатство — и да, признавам, че самата аз съм минала по този път. Но причина за онова, което се случи тук, беше жаждата за пари… не, не за пари, а за награда. Някой толкова силно желаеше нещо, че премина всички граници, за да го получи. И това едва не доведе до истинско бедствие. Затова се надявам, че ще го приемете като предупреждение за това какво се случва, когато парите се поставят преди науката.

Този път аплодисментите бяха по-приглушени, а някои хора очевидно се почувстваха неудобно. Нина нямаше намерение да изнася поучителна лекция, но реши, какво пък: това трябваше да бъде казано. Тя се обърна към съпруга си.

— Искаш ли да добавиш нещо, Еди?

— Не си падам много по речите — отвърна той, свивайки рамене. — Просто се радвам, че помогнах. О, и ако някой се съгласи да ни плати пътните разходи, ще бъде чудесно! — Публиката се разсмя.

— Бих искал да добавя нещо — каза Асад. Асистентът му подаде полирана дървена кутия. — В знак на признателността ни за откриването на пирамидата на Озирис Висшият съвет за антиките реши да направи нещо като подарък на АСН. Нека го наречем заем.

Той отвори кутията и показа малка статуетка: груба човешка фигурка, изсечена от необичаен розов камък. Нина не можа да я разпознае, но Еди се досети, че я е виждал и преди — в гробницата на Озирис.

— С леко неудобство, предвид поста, който заемам — пошегува се Асад, — искам да призная, че досега не сме успели да я идентифицираме; тя не прилича на никой от останалите артефакти в гробницата на Озирис, или на който и да е друг, всъщност. Може би АСН ще имат по-голям успех в това. — Той подаде кутията на смаяната Нина, а публиката отново изръкопляска.

— О, забравихте ли, че аз вече не работя в АСН? — промълви тя.

— Но те… О!

Посланикът осъзна, че сънародникът му е направил гаф и бързо взе микрофона, за да благодари на всички присъстващи, оставяйки Нина да се пита какво е искал да каже Асад. Единият от висшите представители на ООН, англичанин на име Себастиян Пенроуз, с когото Нина се беше срещала по време на учредяването на АСН, стана от мястото си и махна на нея и на Еди да се приближат.

— Добре, какво става тук? — попита Нина с подозрение.

— Боя се, че човекът леко избърза — отвърна Пенроуз. Той даде знак на един от служителите на АСН, който взе кутията. — Смятахме да го обсъдим с вас след приключването на церемонията.

— Какво да обсъдите? — попита Еди.

— Завръщането ви в АСН.

— Какво? — попита саркастично Нина. — След като ни уволнихте?

— Технически вие сте само отстранена, обект на официално разследване — отвърна бързо Пенроуз. — Аз съм повече от уверен, че окончателните резултати ще доведат до възстановяването ви на поста с пълна заплата за времето, докато сте били отстранена, както и компенсационен пакет.

— Да, точно така. Направо мога да си представя как Морийн Ротшилд се съгласява с това…

— Професор Ротшилд вече не работи в АСН — каза Пенроуз.

Нина го погледна изненадана.

— Защо не?

— Тя напусна вчера. Отчасти заради криминалните обвинения, които египтяните повдигнаха срещу доктор Бъркли — след показанията ви те много вероятно ще бъдат свалени, но след като всички останали конспиратори са мъртви, все някой трябва да бъде изкупителна жертва. И тъй като професор Ротшилд лично го избра да води разкопките в Гиза, това може да се смята за признак на лоша преценка. Който се отрази и върху останалите ѝ решения — като вашето отстраняване, например.

— А каква е другата част? — попита Еди.

— Другата част е, че вие, доктор Уайлд, сте ѝ изпратили имейл, в който описвате как ще бъде извършен обирът в Залата на летописите много преди това да се случи — а тя го е пренебрегнала. Всъщност го е изтрила, но се оказа, че някой има копие.

— Напомнете ми да изпратя благодарствен подарък на Лола — каза Нина. — Значи ме искате обратно. А Еди?