Энди Макдермотт - Операция „Озирис“

Контузен и кървящ, Еди надигна глава и примига от болка. Върхът на пирамидата го нямаше, погълнат от пламъците. Смъртоносните спори бяха унищожени.

— Еди? — Той се надигна и го заля нова вълна от болка, но изпита облекчение, когато видя Нина да тича към него. — Господи! Добре ли си?

— Ще ти отговоря, когато разбера дали краката ми са все още на мястото си. Мейси, ти добре ли си?

— Не — отвърна тихо тя. Нина и Еди се спогледаха разтревожено. — Но мисля, че ще се оправя. Все някога.

Еди се опита да се засмее, но се закашля.

— Поредният взривен хеликоптер. Все едно съм в някой от филмите на Грант. Той добре ли е?

— Така изглежда — отвърна Нина, забелязвайки актьора да се появява иззад пирамидата заедно с Асад и един от командосите. Тя му махна с ръка, след което погледна към горящия връх на сградата. — Това е добър начин да се отървем от инфекция с мая. Малко беше прекалено, но явно свърши работа.

— Оставаше и да не свърши! — изръмжа Еди. — Пакет C-4 и взривен хеликоптер? Вътре всичко се е опекло.

Нина повдигна вежди.

— О!

— Какво?

— Току-що се сетих. Ти унищожи спорите на Шабан… но изпече и хляба на Озирис. Източникът на вечен живот. — Тя се замисли за миг. — Но пък кой ли ще иска да живее вечно?

Еди се изправи със залитане и я прегърна.

— Зависи с кого живееш.

Ню Йорк: три седмици по-късно

Излизайки от лимузината, Нина погледна към тъмната стъклена сграда на секретариата на ООН. За разлика от последното ѝ посещение тук, този път тя не изпитваше безпокойство. Дори напротив. Този път тя и Еди идваха, за да бъдат почетени.

Церемонията щеше да се проведе по молба на египетското правителство. Откриването на пирамидата в Западната пустиня и разкритието, че в нея се намира гробницата на самия Озирис, преобърна с главата надолу всички изследвания на древната митология — което означаваше, че през следващите няколко години египтологията щеше да бъде най-горещото поле на археологията. Ако не друго, то щяха да станат свидетели на истински разцвет на туризма.

Затова египтяните изпратиха петиция до ООН да наградят Нина и Еди за откриването на пирамидата на Озирис… и за ролята им в осуетяването плана на Шабан.

Имаше особена ирония в това, че контактите ѝ с АСН направиха пълен кръг, помисли си Нина. Агенцията беше създадена най-вече за да запази истината за един опит за масово убийство от обществото; сега същата организация, която осем месеца по-рано я беше уволнила, беше принудена унизително да я моли за съдействие в разследването на друга геноцидна схема.

Въпреки това тя се поколеба на входа.

— Добре ли си? — попита Еди.

— Да. Просто… последните два пъти, когато идвах в ООН, бях изгонена от Морийн Ротшилд.

— Единственото, което може да направи сега, е да ти целува задника — увери я той.

— Прав си — рече Нина и се ухили. — Дали ще е проява на лоши маниери, ако изтъкна, че съм била права, а тя е грешала?

— Сигурно. Но аз бих казал, да ги вземат мътните маниерите. — Нина го целуна и двамата влязоха вътре.

Оказа се, че тя няма да има възможност да каже каквото и да било на Ротшилд. Макар че Нина разпозна няколко от ръководителите на АСН сред представителите на ООН и властите, поканени на церемонията, отсъствието на директора на агенцията се набиваше в очи.

Но тя бързо забрави за това, когато посланикът на Египет в ООН, придружаван от доктор Исмаил Асад, започна с похвалите.

— Благодарение на доктор Уайлд и нейния съпруг — завърши той, — най-невероятното археологическо откритие в Египет за последните сто години не само стана факт, но беше и защитено. — Той кимна към няколкото увеличени снимки на вътрешността на гробницата; мумията беше върната на полагаемото ѝ се място в саркофага, а размазаното тяло на Озир беше изнесено. — За съжаление гробницата на Озирис понесе някои щети, но съдържанието ѝ остана непокътнато. Постепенно целият свят ще може да види тези невероятни национални съкровища. Затова, отново, доктор Уайлд, господин Чейс — от името на народа на Египет, аз ви благодаря.

В залата избухнаха аплодисменти, докато посланикът се ръкуваше с Нина и Еди.

— Благодаря ви — каза Нина, изправяйки се пред микрофона. — Благодаря ви, господин посланик, доктор Асад — и на народа на Египет, разбира се! — Публиката се засмя учтиво. — Има още един човек, на когото трябва да благодарим, защото без нейната смелост и решителност никога нямаше да разберем, че пирамидата на Озирис съществува. Така че, Мейси — каза тя и я посочи, — Мейси Шариф, ще се изправиш ли, ако обичаш?