Фиона Бартон - Вдовицата

— Тръгна си — казва Глен от коридора. — Няма работа тук. Казах му, че това е полицейски произвол, и той си тръгна. Какво ти каза?

— Нищо. Искаше да знае кога ще се прибереш.

Ами… наистина искаше.

Качвам се горе да оставя чорапогащника си на сушилнята, после вземам лаптопа да видя мога ли да изтрия профила си от страницата на Бела. Безсмислено е, защото полицията вече го е видяла, но Глен не е. Мисля, че детектив Спаркс не му е казал нищо. Мил жест от негова страна.

Но ми се струва, че скоро ще се върне.

Когато слизам долу, заварвам Глен да търси нещо за сандвич из хладилника и бързам да го дръпна, за да се погрижа за него.

— Какво предпочиташ, сирене или риба тон?

— Риба, ако обичаш. Имаме ли чипс към нея?

Приготвям му сандвича и добавям в чинията маруля и домат. Той има нужда от зеленчуци. Изглежда ми блед и от стоенето вкъщи е напълнял.

— Къде беше? — питам го и слагам чинията пред него.

Глен прави физиономия, онази, с която показва, че го дразня.

— До магазинчето за вестници, Джейн. Престани да ме следиш.

— Просто питам. Интересува ме, нищо повече. Харесва ли ти сандвичът? Може ли да погледна вестника?

— Забравих да купя. А сега, може ли да си изям сандвича на спокойствие?

Отивам в другата стая и се опитвам да запазя спокойствие, но в главата ми се върти само едно: всичко започва отново. Включително и неговите глупости. Отново започна да изчезва. Не прави нищо у дома, иначе щях да разбера. Но понякога излиза, губи се половин-един час и се връща, без да може да ми обясни къде е бил. Когато го попитам, се ядосва, все повтаря, че го проверявам.

Всъщност не искам да знам къде е бил, но се налага. Ако трябва да бъда честна, мисля, че затова дойде днес Боб Спаркс. Помислих си, че пак са хванали Глен да прави нещо на компютъра.

Старая се да отхвърлям всички съмнения, но има дни — като днешния — когато не мога да устоя и започвам да си представям какво би могло да стане. „Не бива да мислим за най-лошото“, казва татко, щом мама изпадне в едно от „нейните състояния“, но е много трудно, особено когато най-лошото витае около теб, крие се зад ъгъла и те дебне.

Трябва да направя нещо, за да спре всичко това. Иначе и двамата сме изгубени.

11 юни 2010, петък

— Имала ли си някога съмнения, че той е замесен в тази история с Бела, Джейн? — пита Кейт.

Отпивам от кафето и поклащам глава. Очаквах да ми зададе този въпрос. Полицията непрекъснато ми го задаваше. И имам подготвен отговор.

— Как е възможно да мисля, че е замесен в такова ужасно престъпление? Той обичаше деца, и двамата ги обичахме.

Но не по еднакъв начин, както се оказа.

Кейт ме поглежда и аз отново притихвам.

— Джейн — започва тя, — за какво си мислиш?

Искам да ѝ кажа, че си мисля за онзи ден, когато Глен ми каза, че е видял Бела, но не мога да го направя. Ще бъде истинска бомба.

— За разни неща — отвръщам и добавям: — За Глен. Питам се познавала ли съм го всъщност.

— Какво имаш предвид? — пита тя и аз ѝ разказвам за лицето му в деня, когато го арестуваха.

— Лицето му стана като маска. В първия момент не можах да го позная. Изплаших се.

Тя си записва в бележника, кима и ме поглежда в очите. Оставя ме да говоря и темата за порното веднага заема своето място. Седи, пише бързо, но нито за миг не откъсва очи от мен. Кима, подканва ме с очи, излъчва съчувствие и разбиране. Години наред приемах, че аз съм виновна за онова, което извърши Глен. Корях се, че манията ми за дете го е накарала да действа, но днес той не е тук и няма как да ме погледне с онзи поглед. Мога да се ядосам, мога да заплача за онова, което той правеше в празната ни стая. Докато лежах в брачното ни ложе от другата страна на коридора, той канеше мръсотията на гости у нас.

— Какъв човек трябва да си, за да харесваш такива снимки, Кейт? — питам аз. Тя свива рамене. Нейният мъж сигурно не гледа снимки на изнасилени малки момиченца. Щастливка. — Той ми каза, че не било наистина. Че били жени, облечени като деца, но не беше вярно. Не бяха всички такива. Полицията каза, че е било наистина. Глен ми обясни, че било пристрастяване. Не можел да устои. Каза, че започнало с нормално порно. Аз… не знам на какво му викаше „нормално“. А ти?

Кейт поклаща глава.

— И аз не знам, Джейн, съжалявам. Предполагам, че става дума за голи жени.

Кимам. И аз си мислех същото. От онези снимки по списанията за мъже в магазинчето или от филмите, забранени за деца под осемнайсет години.