Фиона Бартон - Вдовицата

Перях някои неща на ръка в банята, когато Боб Спаркс почука на вратата. Сложих ръце под чешмата да отмия сапуна и изтръсках водата, докато отивах да отворя. Не очаквах гости, но Глен бе сложил малка камера над вратата и сега виждахме кой е отпред.

— Това ще ни спести време, защото няма да отваряме на пресата — каза ми той и така ме убеди.

Не харесвах тази камера. През нея всички изглеждаха като престъпници, лицата им бяха изкривени, все едно че гледах образа върху опакото на лъжица. Но той настоя. Надникнах и видях детектив Спаркс. Носът му изпълни целия екран. Натиснах интеркома и попитах:

— Кой е?

Нямаше защо да го улеснявам. Той се усмихна, знаеше, че това е игра, но каза чинно:

— Детектив Спаркс е, госпожо Тайлър. Искам да разменя няколко думи с вас.

Отворих вратата и лицето му, вече с нормалните си пропорции, изникна пред мен. Всъщност беше хубаво лице.

— Не мислех, че ще се видим отново след уреждането на компенсацията.

— Но ето че се случи. Наистина, мина доста време. Как сте вие двамата? — попита спокойно той.

— Добре сме, не благодарение на вас, разбира се. Глен не е тук. Може би е по-добре следващия път да се обадите предварително и тогава да дойдете.

— Нищо. Тъкмо исках да поговоря с вас.

— С мен? Какво може да искате от мен? Вижте, процесът на Глен приключи.

— Знам, знам, но има нещо, за което искам да ви попитам, Джейн.

Интимността в използването на първото ми име ме накара да застана нащрек. Помолих го да изтрие обувките си.

Той влезе и тръгна директно към хола, сякаш беше част от семейството. Седна на обичайното си място, а аз застанах до вратата. Не желаех да се чувства удобно у нас. Не биваше да идва тук. Не беше правилно.

Но той явно не мислеше така, искаше да продължава да ни тормози, дори и след съдийското решение. Изведнъж се изплаших. Докато го гледах в хола си, ми се стори, че всичко започва отначало. Въпросите, особено въпросите. Беше плашещо. Изплаших се, че може да е открил нещо ново и че пак ще се закачи за нас.

— Искам да те попитам защо се сприятели с Даун Елиът във Фейсбук.

Този въпрос не го очаквах. Не знаех какво да отговоря. Започнах да използвам интернет след влизането на Глен в затвора. Исках да разбера какво става там, да вляза в кожата на Глен, затова купих малък лаптоп и момчето в магазина ми помогна да се регистрирам във Фейсбук и да си направя имейл адрес. Отне ми доста време да се оправя, но накрая си купих наръчник за идиоти 4 4 The Complete Idiot’s Guide to… — популярна поредица наръчници на всякакви теми. — Бел.ред. и всичко се нареди. Имах достатъчно време да се науча. Това ми запълни вечерите и беше свежа промяна след безкрайните часове пред телевизора. Не исках да казвам на Глен, докато беше в Белмарш. Страхувах се да не си помисли, че искам да проследя какво е правил в интернет, и да реши, че го предавам.

Не използвах много компютъра. Но когато Глен излезе и разбра за заниманията ми, се изненада, но не се ядоса. Предполагам, че в онзи момент не му беше до моите работи.

Но не му казах, че съм станала приятелка с Даун във Фейсбук, а ето че сега Боб Спаркс беше тук, за да ми създава проблеми. Беше глупаво от моя страна, „безразсъдно“, би казал Глен, ако знаеше. Направих го една вечер, след като видях Даун по новините. Просто исках да стана част от кампанията „Да намерим Бела“, да помогна с нещо, защото вярвах, че е жива.

Не мислех, че полицията ще ме забележи сред хилядите имена, но тя, разбира се, вижда всичко.

„Никога не мислиш, Джейн“, щеше да каже Глен, ако беше тук. Не трябваше да го правя, това накара полицаите отново да ровят в живота ни. Глен пак щеше да си има проблеми.

Спаркс ме гледа въпросително, но аз решавам, че е по-добре да премълча, да се правя на тъпа и да го оставя да действа.

И той не се забави:

— Ти ли се присъедини към кампанията, или някой е използвал твоя профил, Джейн?

Имаше предвид Глен, разбира се.

— Откъде да знам, инспектор Спаркс.

Трябва да запазя дистанцията. Не бива да го наричам с малкото му име. Къде е Глен? Каза, че ще се бави само десетина минути. Най-после чувам превъртането на ключа в ключалката.

— Тук сме, Глен — викам веднага. — Детектив Спаркс е тук.

Глен надниква в стаята, все още с палто, и кимва на инспектора. Боб Спаркс става и излиза в коридора, за да говори с него насаме. Сядам, вкаменена от мисълта, че Глен ще избухне, когато разбере за Фейсбук, но никой от тях не повишава тон. След малко вратата се отваря и затваря.