Фиона Бартон - Вдовицата

— Клиентите ни още не са дошли. Тук се пълни по-късно — обясни ѝ Лени, докато я водеше към своя малък като шкаф офис с покрити с дивидита и списания стени.

— Остави ги тези — препоръча ѝ той, когато видя, че се заглежда в заглавията.

— Добре — кимна тя и седна.

— Дошла си за Глен Тайлър, нали?

Кейт не отговори веднага. Беше подхванал темата, преди да има възможност да му зададе първия си въпрос.

— Да.

— Чудех се кога най-после някой ще почука на вратата ми. Но си мислех, че ще са от полицията. Оказа се ти.

— Той идваше ли тук? Беше ли член на вашия клуб?

Лени обмисли въпроса.

— Да, идваше от време на време. Започна пред около две години. Погледнах картона му, когато го видях за пръв път във вестника. Тук не използваме истински имена… така предпочитат нашите клиенти. Но го разпознах по лицето. Дойде за пръв път през две хиляди и шеста. Доведе го друг наш член.

— Майк Дунан ли беше?

— Вече ти казах, че не използваме истинските си имена, но мисля, че работеха заедно.

— Това ми помогна много — усмихна му се Кейт. — Можеш ли да си спомниш кога дойде за последен път? Имате ли архив за такива работи?

— Почакай — каза Лени и отключи стар железен шкаф. — Нарече се ВТН — Висок тъмнокос непознат. Лесно за запомняне. След шести септември две хиляди и шеста не са регистрирани посещения чак до август тази година.

— Тази година? Той се е върнал?

— Да, отбива се понякога.

— Какво прави тук, Лени? Знаеш ли?

— Същото като останалите, предполагам. Ние не контролираме влизането им по сайтовете — решихме, че така ще е най-добре. Но нашите клиенти най-често посещават сайтове за възрастни.

— Извинявай, не съм наясно… предполагам, че говориш за порносайтове?

Той кимна.

— Не си ли се изкушавал да погледнеш, когато си разбрал кой е той.

— Вестниците гръмнаха месеци след като спря да идва, пък и той използваше различни компютри. Трябваше да се ровя много, а ние сме заети хора.

— Защо не се обади в полицията, за да кажеш, че Тайлър е идвал при вас?

Лени отклони поглед за момент.

— Виж, аз имам деца. Помислих си, че трябва да се обадя, но ако беше ти, щеше ли да поканиш насила полицията на такова място? Хората ни посещават, защото е скрито и анонимно. Това щеше да сложи край на бизнеса… А и в крайна сметка нали го арестуваха? Не намерих за нужно да им звъня.

Някой почука силно на вратата и сложи край на разговора.

— Трябва да вървя. Това е клиент.

— Добре. Благодаря, че сподели с мен. Искам да оставя визитката си в случай че се сетиш за нещо интересно. И… може ли да използвам тоалетната ви, преди да си тръгна?

Лени посочи друга врата в дъното на стаята.

— Доста е неуютно, но става за спешни случаи — каза той и тръгна към вратата.

Кейт веднага извади телефона и засне оставения на бюрото картон на ВТН. После сдържа дъха си, влезе в тоалетната и пусна водата.

Лени я чакаше отвън. Отвори вратата и застана така, че да скрие изплашения клиент от любопитния ѝ поглед.

Щом излезе на улицата, тя телефонира на мъжа си:

— Пътувам към къщи, Стийв. След половин час съм при теб.

После набра номера на Боб Спаркс:

— Боб, Кейт е. Мисля, че отново готви нещо.

4 януари 2010, понеделник

Спаркс изслуша мълчаливо Кейт, записа си имена и адреси, но не направи никакъв коментар, нито ѝ зададе въпроси. Новият му шеф беше наблизо, класифицираше няколко жертви на улични грабежи по пол, възраст и раса.

— Добре — каза Спаркс, когато Кейт спря да си поеме въздух. — В момента съм малко зает. Можеш ли да ми изпратиш онзи документ, за който спомена? Ако искаш, да се видим утре.

Кейт загря веднага професионалния код.

— Добре. Утре в десет в онова заведение на края на улицата. Ще ти изпратя снимката по имейла.

Той се върна към компютъра, демонстрирайки съжаление, че телефонът е прекъснал заниманията му. Изчака всички да свършат работа и чак тогава посегна към телефона си. Прилоша му, като видя членската карта. Последното посещение на Тайлър в клуба беше само преди три седмици.

На път за метрото той се обади на Зара Салмънд.

— Как сте, сър?

— Добре съм, Салмънд. Налага се да се върнем отново към Глен Тайлър.

— Добре сър. Можете ли да ми кажете защо?

Той си представи физиономията ѝ.

— Трудно ми е в момента, но имам информация, че отново е влязъл в порносайтовете. Засега не мога да кажа повече, но щом изясня нещата, веднага ще ти се обадя.