Фиона Бартон - Вдовицата

Когато най-после го извикаха, се оказа, че става дума за краткосрочни назначения в други участъци и той пътуваше напред-назад, за да запълва дупки и да пише доклади, докато онези в Нюхемпшир измислеха какво да правят с него. Там все още смятаха, че той е причината за провала на отдела, и се надяваха да подаде документи за пенсиониране, но Спаркс не беше готов на тази стъпка. Не можеше да напусне сега. Имаше още несвършена работа.

Цяла седмица Салмънд проверява дати, повтарящи се имена, списъци от всякакъв вид, полицейски доклади, Фейсбук и медиите, за да не пропусне никой от гостите на хотела по онова време. Тази работа ѝ харесваше, тя обичаше да проследява информацията, сигурна, че ако търсеното е там, непременно ще го открие. Обичаше и вкуса на победата, когато най-после търсеното име изплува на повърхността.

В четвъртък следобед Салмънд най-сетне го откри. Господин Матю Еванс беше женен мъж и живееше със съпругата си Шан в Уолсол. Тя се увери, че на дадените от Даун дати е бил в Саутхамптън, освен това възрастта и професията му съвпадаше с информацията, която тя имаше.

Салмънд звънна моментално на услужливата управителка и я помоли да провери в архивите дали този човек е бил и града на датата, когато Бела е изчезнала.

— Не, няма име Матю Еванс след декември две хиляди и пета година. Тогава е бил настанен в луксозна стая с две легла и е ползвал румсървис — докладва ѝ след минута управителката.

— Много ви благодаря — отвърна Салмънд, докато пишеше от личния си телефон съобщение на Спаркс с новината. После пое дълбоко въздух и отиде в кабинета на шефа си да му каже за новата линия в разследването. До този момент той я възприемаше единствено като част от проблема „Спаркс“, но това трябваше да се промени. Зара Салмънд щеше да намери мястото си на полицейската карта.

Ако очакваше фойерверки и аплодисменти, много се лъжеше. Шефът я изслуша внимателно и измърмори само:

— Добра работа, сержант. Веднага напишете доклад и ми го донесете. И нека дежурните в Уест Мидланд да минат да погледнат този Еванс.

16 януари 2010, събота

Този ден се оказа един от най-нещастните в живота на Матю Еванс. Полицаите цъфнаха на прага му без никакво предупреждение и вратата им отвори жена му, с бебе в ръце и друго, малко по-голямо, в краката ѝ.

— Мат, тук някакви полицаи искат да говорят с теб — извика тя по коридора, после се обърна към единия от тях: — За какво става дума?

Но полицаят не обели и дума, преди съпругът ѝ да застане пред него. „Така е честно“, каза си той.

Еванс подозираше защо полицията го търси. В мига, когато видя Даун и Бела по телевизията и направи някои изчисления разбра, че рано или късно ченгетата ще се появят. Но минаха седмици, месеци, а и години, и в него се зароди надежда.

Може да не е моя, успокояваше се в началото той. Даун спеше и с други, той не беше единствен. Но дълбоко в стомаха си, орган, на който можеше много повече да се довери, отколкото на сърцето, той знаеше, че Бела е негово дете. Приличаше толкова много на „истинската му дъщеря“, че се учудваше, как хората не са го забелязали досега и защо не тичат да съобщят в полицията.

Но нищо подобно не се случи и той продължи живота си, като добави нови завоевания по пътя си. Само че вече не смееше да прави секс без презерватив.

Полицаят попита може ли да поговорят някъде насаме и той с благодарност го въведе в трапезарията, която по принцип не използваха.

— Господин Еванс, познавате ли Даун Елиът?

Еванс бе репетирал лъжите си — беше много добър в тях, но знаеше, че Даун ще го идентифицира, ако се стигне дотам.

— Да. Преди няколко години имах работа по Южния бряг. Имахме нещо като романтична връзка. Нали знаете как стават тези неща. Работиш дълги часове и ти се иска малко разнообразие, малко забавление…

Полицай Пул, баща на тийнейджърка, която често излизаше вечер по дискотеките, го изгледа студено, отчете непослушния перчем, големите кафяви очи и широката уверена усмивка и продължи нататък:

— Знаехте ли, че Даун е родила дете след вашата романтична връзка? Тя потърси ли ви по този повод?

Еванс преглътна тежко.

— Не. Не знаех нищо за детето. Вижте, наложи се да сменя номера на мобилния си, защото тя започна да досажда, а…

— Вие не сте искали жена ви да разбере — довърши полицаят вместо него.

Мат го погледна с признателност и реши да сподели като мъж на мъж.

— Да. Вижте, Шан… жена ми… не е необходимо да научи, нали?