Пол Сюлицер - Fortune

Една табела ни информира, че влизаме в Кьосен. Селцето е очарователно, драстично тиролско и съвсем миниатюрно. Марк подкарва към един уединен чифлик.

— А ето я и Анна Мозер.

— Представям ви сестра си Кристел — казва тя, а онази там е Ерика.

И трите имат очите и косата на Хайди. Но Марк е прав: макар трите тиролки далеч да не са неприятни на външност, Хайди е безспорно красавицата на фамилията. Казвам:

— В случаи, че сте се безпокоили за Хайди, държа да ви уверя, че тя е много добре.

— Изобщо не сме се безпокоили. Ще останете за вечеря, разбира се…

Олимпийско спокойствие. Принудила ме е да пропътувам половината земно кълбо за няколко часа, но очевидно не бърза да засегне повода за посещението ми. Сестрите ѝ също — малко любопитство и дори весели искрици в погледа, който понякога ми отправят, но нищо повече. Все едно съм съседът, дошъл да прекара вечерта в дома им. Споменавам името Валхер. Анна ме потупва по ръката с блага усмивка — след малко. Разказвам им за изпълненията на Хайди, заставила ме да препускам подире ѝ из цял Ню Йорк. Трите поклащат глава: „Да, тя много обича да си прави шеги. Метнала се е на татко.“ Следва поменикът на всички шеги, които пустият му майтапчия татко Мозер се е забавлявал да си прави из цял Тирол. Когато срещам погледа на Марк, той вдига рамене и вежди, сякаш иска да каже: „Нищо не мога да направя.“

Вечерята е достойна за Гаргантюа и Пантагрюел, взети заедно: гулаш, охлюви с люти чушки, варено свинско с хрян, тонове картофи, гарнирани с банички с шунка, калъпи бяло сирене. След което преминаваме към сладкишите: тортички с крем, apfelstrudel, банички със сладко и тъй нататък.

— Не ме убеждавайте, че всеки ден ядете така!

Свръхспокойна усмивка на Анна. Не, тя решително няма вид на ненормалница, изпратила малката си седемгодишна сестра на един непознат жител на Ню Йорк. Обяснява ми:

— Знаехме, че ще пристигнете днес и Гони ми каза, че ядете много.

Гони! Възползвам се от възможността и нападам:

— Кой е Гони?

— Гюнтер Краус, годеникът ми.

Как не се сетих! Разбира се, че познавам Гюнтер! Това е инструкторът по ски в Аспън, Колорадо, с когото така се сприятелихме, че той на два пъти ни придружи — Сара, Марк-Андреа и мен — първо, когато ходихме да караме ски в Чили, а после и в канадските планини, които изкатерихме благодарение на един хеликоптер.

— Мислех, че Гюнтер е в Колорадо.

Там е. Но не през цялото време, случва му се да прескача до Австрия, до родното си село, за да поглези годеницата си. И е бил тук (инструкторите по ски излизат в отпуск през лятото), когато Анна е получила второто писмо на Валхер — онова, в което ставало дума за някой си Цимбали. Всичко се изяснява. Или почти…

— Гони ме увери, че Хайди ще бъде на сигурно място при вас и че много обичате децата.

Анна ми се усмихва все така спокойно.

— Останахме почти без пари, господин Цимбали. Този чифлик принадлежеше на вуйчо ни, но вие го продадохте. И в края на месеца, тоест идната седмица, трябва да се изнесем оттук. Заради това ви изпратих Хайди.

— А Гони, искам да кажа Гюнтер, беше ли съгласен?

Не, Гони не бил в течение.

— Идеята да ви изпратя Хайди беше моя, господин Цимбали. Гони със сигурност нямаше да се съгласи.

Но защо, по дяволите, го е направила?

— За да се погрижите за Хайди и за нас. И най-вече за онова, което се случи на вуйчо Карл-Густав.

Защото на вуйчо Карл-Густав му се е случило нещо специално, така ли? Освен смъртта му, разбира се? Не, тя не знае. Но според нея не е нормално един толкова богат човек като него…

— В Америка, господин Цимбали, вуйчо притежаваше няколко ресторанта и един голям хотел. Беше богат човек. Единствения път, когато дойде да ни навести, преди две години, той ни показа снимки. Каза, че ще ни вземе всичките при себе си, за да живеем с него, в неговия хотел. После се връща в Америка и умира. И какво разбирам? Че ни е оставил само дванайсет хиляди долара. Освен това научавам за смъртта му чак година и половина след това. Никой нищо не ни е казал. Това не е нормално. Мен ако питате, явно му се е случило нещо нередно. И какво мога да направя? Да отида в Америка? Но вие, вие можете, вие сте много богат, хиляди пъти повече, отколкото вуйчо Карл-Густав твърдеше, че бил богат. И точно заради това ви изпратих Хайди. Тя е много интелигентна. Казах и да направи така, че да я обикнете и да се интересувате от нея. И ето че почти е успяла, след като дойдохте чак до Кьосен.

Не съм в състояние да пророня дори дума. Най-смайващото е абсолютното спокойствие, с което тя ми разказва цялата тази история. Като че ли всичко това е напълно в реда на нещата. Дори имам усещането, че Анна, общо взето, е доста доволна от себе си.