Пол Сюлицер - Fortune

… Седемдесет и пет хиляди долара, значителна част от които губя на бакара.

… Повечето от които спечелвам обратно на крапс…

… И тутакси (просто начин на изразяване, тъй като това ми отнема повече от час) загубвам за пореден път на железопътната линия.

Като нито за миг не усещам симптомите на онази треска, която, както твърдят, предизвиквал хазартът. Какво пък, може би съм психологически неподатлив. Или феноменът се дължи на факта, че играя с пари, които не ми принадлежат. Редовно поглеждам часовника си и въпреки това всеки път се удивлявам колко бързо тече времето. Петдесет минути преди осем се връщам към първата си любов, сиреч блекджека. И било по прищявка на късмета, било в резултат на умела манипулация на персонала на казиното, започвам да печеля като побъркан. В осем без три минути съм прибавил към първоначалния милион сто деветдесет и пет хиляди долара. С крайчеца на окото съзирам моите телохранителки, които идват да ме приберат. Изревавам на френски „ЗА ПЕРСОНАЛА“ и оставям цялата си печалба на сащисаното крупие.

След което госпожиците ме отвеждат нежно, но решително.

— Помолих ви да загубите тези пари.

— Не мога да губя, това е по-силно от мен.

Невъзмутима, известно време тя ме гледа мълчаливо. Две-три девойки подреждат една маса за вечеря за двама. Поставили са я така, че когато аз и Денг седнем, да се озовем пред една изцяло остъклена стена. Отвъд нея се шири Китайско море, нацвъкано с джонки, между които се провира товарен кораб с неизвестен ми флаг, но идващ със сигурност от Кантон. Нощта пада и аз, искрено казано, съм готов всеки миг да я последвам. Не съм спал близо трийсет часа и имам страхотна мускулна треска, дължаща се на нюйоркските ми похождения по петите на моята тиролка джобен формат.

— Гладен ли сте, господин Цимбали? — Като вълк. Как трябва да ви наричам? Денг?

— Миранда.

Зяпвам изумено.

— Миранда?

— Но седнете, моля ви.

Шумът ме кара да подскоча — нещо като метална завеса плъзва по протежение на остъклената сцена. Китайско море изчезва и лампите в стаята угасват една след друга. Сега пред очите си имам киноекран.

— Гледайте, докато се храните, господин Цимбали.

Още първият кадър включва конкретно послание. Той е черно-бял, на моменти леко потрепва и се характеризира с ужасяващата неподвижност и безмълвната безпощадност на архивните документи, на безвъзвратно откраднатия живот. На него е запечатано мъжко лице в много едър план. Мъжът е китаец с широко отворена уста, който вие страха или болката си в царящата пълна тишина. Канех се да пъхна в устата си парченце печена патица, но ръката ми замръзва насред път.

— Гледайте, господин Цимбали. Името му няма никакво значение. Да речем, че става дума за човек, който е играл много в произволно казино в Макао. И който е загубил повече, отколкото е можел да си позволи.

Картината не помръдва, камерата е фиксирана. Но мъжът мърда — клати глава, плаче, очите му се изцъклят.

— Загубил е прекалено много, господин Цимбали. Представителите на службата за сигурност на въпросното казино го посетили и го помолили да върне дълга си. Той обяснил, че не може да го стори. И дори изтъкнал напълно основателни причини за това.

Силен спазъм разтърсва немия мъж и той изчезва от екрана. Но почти веднага се появява отново, изблъскан от една облечена в ръкавица ръка, която не е негова и която го заставя насила да се изправи пред обектива.

— Човекът не е кули, разбира се. За да ти разрешат да играеш на кредит в казино, трябва да представиш гаранции. Кой може да играе на кредит и кой не определя директорът на заведението, отговорното лице — отговорно пред акционерите, имам предвид. И за въпросното отговорно лице е по-здравословно да не прави много грешки в това отношение.

Сега сме сами, китайката — Миранда, щом ще е Миранда и аз. Докато се храни, тя коментира кадрите с безизразен тон и дори не поглежда екрана като човек, който вече е гледал филма и сега спектакълът му е безинтересен.

— Впрочем всяко казино стига съвсем естествено до необходимостта да предоставя възможност на някои играчи на едро да играят на кредит.

Камерата най-сетне се раздвижва. Слиза бавно, много бавно. Появяват се вратът, голите раменете, голият торс. Тогава установявам, че мъжът с привързани с тел ръце е буквално разпнат на една зле рендосана талпа.

— Проблемът на играчите на кредит е един и същ във всички казина по света, господин Цимбали…

Ново движение на камерата, нещо като бърз зум, който показва в едър план кожата на гърдите на изтезавания. Различавам някаква идеограма, придружена от онова, което би трябвало да е преводът ѝ на английски — CHEAT (мошеник). Можели са да изпишат буквите върху епидермиса с червен флумастер, но е повече от очевидно, че са си послужили с върха на нож. При това без да пестят силите си при прорязването. Но най-страшното предстои…