Дэвид Балдаччи - Ден нула

— Ти дрънкаш глупости, Пулър! — избухна Мейсън. — Изобщо нямаш представа за какво говориш!

— Тогава защо не ми обясниш, Джо? Разкажи ми как един морски пехотинец се превръща в предател!

— След всичките тези години в МВС научих много неща за ядрените оръжия — забързано започна Мейсън. — Познавах и хората, които могат да направят бомба. Не е особено трудно, стига да разполагаш с горивото. Държавата никога няма да си признае, че е зарязала голямо количество от него. Можех да го продам и никой да не разбере. Голямата ми грешка беше, че позволих на Строс да възложи на онзи глупак Тредуел изработката на отражателя и още няколко компонента. Това ми изяде главата.

— Това, което казваш, няма никакво значение, защото не те прави по-малко предател — поклати глава Пулър. — Зарязал си толкова много уранови и плутониеви пити в бункера, че с тях биха могли да се заразят пет-шест американски щата.

— Нищо не съм зарязал, защото варелите бяха празни! А съдържанието им наистина струваше милиарди.

— Лъжеш — отвърна Пулър. — Видях ги със собствените си очи. Капаците не бяха докосвани от десетилетия.

— Защото им срязахме дъната , Пулър! — тържествуващо се ухили Мейсън. — После ги напълнихме с пръст и ги заварихме обратно. Просто за всеки случай. По същия начин постъпих и когато ти се добра до бомбата. Бях се погрижил да се включи специално монтираният акселератор на брояча.

— Но тя си остана ядрено устройство, с което възнамеряваше да вдигнеш страната си във въздуха, мръснико!

— Знаех какво правя! — сопна се Мейсън. — Използвахме минимално количество плутоний. Ограничен взрив, малко радиоактивност сред пущинаците и толкова. Много важно, че Дрейк, Западна Вирджиния, ще бъде заразен. Той и без това е мъртъв град!

— Там живеят над шест хиляди души, Джо.

— Много повече хора загиват от пътнотранспортни произшествия всяка година. Сто хиляди годишно умират в болниците от лекарски грешки. В сравнение с това загубите щяха да са минимални, по дяволите!

— Но ти възнамеряваш да продадеш ядреното гориво на нашите врагове. Те няма да го използват в слабо населени райони, Джо. А ще го взривят в Ню Йорк или Вашингтон.

— Възнамерявам и още нещо — да се изселя от тази страна. Тук отдавна ми писна. Но ти ме прецака, Пулър. Още мога да продам горивото, но ще бъде много по-трудно. Затова съм тук. Да ти връча един малък чек.

— Наистина ли толкова много се нуждаеш от пари, че си готов да търгуваш с терористи? — презрително го изгледа Пулър. — Ти си пълен боклук!

— Повече от трийсет години си скъсах задника да работя за родината ! Но какво получавам в замяна? При следващите бюджетни съкращения ще ми посочат вратата! Нищо не им дължа!

Пулър прегъна и четвъртия си пръст.

— Каза, че пунктовете са три — подозрително го изгледа Мейсън.

— Излъгах те. Успяхме да заловим Бил Строс в Южна Америка. Изнесъл се е преди взривяването на бункера, разбира се. Не е имал желание да остане под отровната гъба, а на всичкото отгоре е зарязал и жена си. Този човек е истинският победител. О, за малко да забравя — Бил изпя както теб, така и момчетата ти.

— Невъзможно! — изломоти Мейсън. — Аз говорих с Бил…

— Да, така е. Веднъж вчера, втори път днес. Аз бях там, когато се обади. А ФБР направи съответните записи.

— Блъфираш!

— Откъде мога да зная детайлите, които споделих с теб преди малко? Аз съм добър следовател, но Строс беше този, благодарение на когото научихме за истинското състояние на нещата. За повечето от тях имах само догадки.

Мейсън продължаваше да го гледа втренчено.

— Това е положението, приятелю — въздъхна Пулър. — В момента седиш върху купчина ядрен материал, който никога не можеш да продадеш. Но в затвора и без това няма да ти трябват много пари. А ако бъдеш осъден за държавна измяна, вероятно ще те боднат с инжекцията. И в двата случая аз нямам нищо против.

Отдръпна се крачка назад и огледа въоръжените мъже, които показваха явни признаци на нервност. Това беше и добро, и лошо. Добро, защото изнервените хора не са надеждни бойци, и лошо, защото въоръжените изнервени хора са склонни да вършат непредвидими глупости.

Тези насреща му очевидно се чувстваха в капан, въпреки че бяха шестима срещу един.

— Готов ли си да се предадеш, Джо? — обърна се към Мейсън той.

— Ще ти кажа на какво съм готов, Пулър. Веднага ще ти кажа!

Мейсън се извъртя към един от хората си, който стоеше малко встрани от останалите, на крачка от малибуто. Беше около петдесет, облечен с яке въпреки топлото време. В дясната си ръка държеше деветмилиметров ЗИГ. Беше с пет-шест сантиметра по-нисък от Пулър, но поне с десет кила по-тежък, як като скала, с безизразния поглед на професионален убиец.