Дэвид Балдаччи - Ден нула

Той пъхна миниатюрната слушалка в ухото си, включи айпода и започна кроса. Осем километра по-късно се обърна и пое с бавен тръс към колата си.

После изведнъж спря.

Около малибуто стояха шестима мъже. Единият от тях се беше облегнал на капака, а четирима осигуряваха периметъра. Шестият стоеше изправен до задната врата. Колата беше заклещена между два черни джипа.

Пулър престана да тича. Измъкна слушалката от ухото си и стисна айпода в дясната си ръка.

— Здрасти, Джо, как си?

Джо Мейсън отлепи задника си от капака.

— Отдавна не си се обаждал, Пулър — намръщено рече той. — Мислех, че не си забравил заповедта ми да докладваш директно на мен!

— Понякога заповедите противоречат на оперативните факти и се налага да бъдат променени.

— Така ли?

— До голяма степен — да.

— Това за пръв път го чувам. Все пак е добре да го науча направо от извора. Затова съм тук.

Пулър се насочи към него и забеляза, че четиримата от охраната незабавно стесниха периметъра. Бяха въоръжени. Направи му впечатление, че са същите, които го бяха заобиколили в онзи подземен паркинг на Арлингтън веднага след срещата му с генерал Карсън.

— Значи си тук, защото искаш доклад? — подхвърли на Мейсън той.

— Точно така.

— Добре. Това е лесно. Основните пунктове са три. Нещо не беше наред след убийството на Дики и аз реших да се поразровя. Открих, че ти се познаваш с Бил Строс. Израснали сте заедно в Ню Джърси. Поразрових още малко. Оказа се, че заедно сте постъпили и в морската пехота. Строс се опита да ме заблуди, твърдейки, че никога не е служил в армията, но знаеше много добре какво означава УЛП и УР. Накарал сина си да постъпи в армията с надеждата, че тя ще го „излекува“ от сексуалните му предпочитания. Човек не постъпва така, ако сам не е служил.

— Добре де, познаваме се. Служил съм с него. Бивши морски пехотинци има навсякъде.

— И той като сина си не е изкарал дълго. Дики са го изритали, защото е бил гей, а баща му се е разделил със службата заради дребни кражби и търговия с наркотици. В един момент на началниците му им е писнало и са го изхвърлили. Интересното е, че и ти си се уволнил горе-долу по същото време. Разбира се, твоето досие е било чисто, иначе никога нямаше да стигнеш до ФБР, а след това и до МВС. Но според мен вие двамата със Строс сте продължили да поддържате връзка. Бил се е свързал с теб веднага след като е научил от Дики какво му е разказал Ранди Коул за онзи бункер. Преценил е, че от това може да изскочи нещо, ако използваш връзките си. Под нещо имам предвид големи пари, независимо от хаоса и страданията, които бихте причинили.

— Така ли?

— Да, Джо, точно така. Ти си се появил с тайна мисия в Дрейк, проникнал си в обекта и си видял какво е имал предвид Ранди Коул. Но за разлика от него веднага си разбрал какво съдържат онези варели. Купища пити обогатен уран и плутоний, забравени от Бога. Колко могат да струват? Милиарди, разбира се.

— Откъде бих могъл да знам?

— Документацията за бункера, която получих от теб, беше напълно легитимна. Разбира се, от гледна точка на армията, която се е опитала да покрие всичко. Тази гледна точка е била отлична и за теб. Последното нещо, което би желал, е някой да започне да души наоколо. Затова си прибрал обратно доклада още при първите ми въпроси и ние престанахме да мислим за бункера като за възможна мишена.

— Продължавай.

— Второ, някой е трябвало да направи бомбата. Строс ангажирал Тредуел за изработката на отделни детайли, но без да му казва за какво служат те. Просто му е предал спецификациите, които получил от теб. Но Тредуел и Битнър били любопитни и допуснали фаталната грешка да споделят със съседа си Мат Рейнолдс, който работел в АВР. Твърде близо до теб. Той поръчал изследване на проби от почвата, вероятно взети от околностите на бункера. Според мен Рейнолдс не е подозирал за наличието на плутоний, а по-скоро за някакви токсични материали, които тровели хората. Ако той бе решил да се зарови по-дълбоко, твоите планове може би щяха да отидат по дяволите. Така се е стигнало до убийството на шест души, включително две деца. Кой от твоите хора свърши тази работа, Джо? — попита Пулър и се озърна към горилите. — Този? Или може би негодникът до него? Съмнявам се, че си дошъл специално затова. Шефът не си цапа ръцете с подобни неща. Задоволил си се с видеозаписите, които са направили. На застреляните родители и на пребитите с тояги деца. Сърце ли не ви даде да застреляте и тях?

Мейсън мълчеше.