Дэвид Балдаччи - Ден нула

Фактът, че Пулър бе чул изстрела, подсказваше, че убиецът е стрелял от максимум километър. Пушките на военните снайперисти бяха по-дълги от тези на полицаите и позволяваха пълното изгаряне на заряда в патрона. Това не само редуцираше отблясъка на изстрела, но и увеличаваше скоростта на куршума. Ето защо позицията на снайпериста се откриваше по-трудно, а шансовете за смъртоносно попадение нарастваха значително.

Пулър не изключваше възможността за присъствието на съгледвач, който да засича мишената. В такъв случай трябваше да издирва двама души. В далечината се чу вой на сирени. Коул пристигаше с подкрепленията. Това беше и хубаво, и лошо. Хубаво, защото в такъв момент подкрепленията бяха нещо изключително важно, и лошо, защото стрелецът вече имаше всички основания да си плюе на петите.

Той огледа околността през окуляра на прибора, търсейки червената точка на лазерен мерник. Това устройство бе изключително добро за засичане на мишената, но имаше един много голям недостатък — позволяваше на противника да открие позицията на стрелеца. Самият той винаги беше разчитал на обикновен оптически мерник и указанията на съгледвач.

При втори изстрел Пулър със сигурност щеше да локализира снайпериста. Но не и ако този втори изстрел бе насочен срещу него и го улучеше.

Прецени това, което виждаше — изоставени къщи, безлюдни улици. Но не всички къщи бяха пустеещи. Пред някои имаше коли, а в прозорците им мъждукаше светлина. Дали хората там имаха представа, че близо до тях дебне снайперист? Не бяха ли чули изстрела?

Той се обърна към пожарната и фокусира поглед в мястото, където лежеше Дики Строс. Куршумът беше попаднал в целта, но мотоциклетът продължи напред. Дики беше паднал от него три секунди по-късно. Това означаваше внимателно преизчисление на траекторията. Пулър погледна в обратната посока и за пореден път направи опит да си представи позицията на стрелеца. Правата линия опираше до една къща в края на задънена улица. Тъмна, без коли отпред. Зад нея се виждаха и други къщи, но всички гледаха в противоположната посока.

Той напрегна слух, опитвайки се да игнорира приближаващите сирени. Нищо. Никакъв звук от бягащи крака.

Решението беше взето. В следващия миг вече крачеше напред. За едър мъж се движеше почти безшумно. Това беше лесно, но същевременно и трудно. Дългите крака позволяваха широки крачки, но едрите мъже рядко стъпваха леко. Повечето хора приемаха, че човек с неговите габарити се движи като слон. За мнозина това беше последната мисъл преди смъртта им.

Надяваше се, че тази нощ ще се прибави към тях още един.

Снайперската пушка тежи шест килограма и със своите сто и пет сантиметра прилича на малък гимнастически лост. С нея обикновено се стреля от легнало положение. Той я носеше в дясната си ръка, а сгъваемата стойка беше в прибрано положение. Придвижваше се бързо, но предпазливо. Вече беше улучил една мишена и нямаше желание за друга. Тази беше напълно достатъчна.

Погледна назад през рамо. Нищо. Пълен мрак. Намираше се на седем-осем метра от дърветата. След това го чакаше петминутна разходка през гората, за да стигне до чакащата кола. Нататък беше лесно. Просто трябваше да натисне газта и да се измъкне, преди полицията да блокира района. Винаги беше харесвал тази местност. Огромни ненаселени площи, недостатъчна численост на силите на реда, за да патрулират из тях.

Спря и отново погледна зад гърба си.

Сирените продължаваха да вият, но слухът му долови и нещо друго. Нещо, което не беше очаквал.

Лявата му ръка се плъзна към колана.

— Не мърдай или ще получиш шанс да изследваш червата си!

Мъжът замръзна на място.

Пулър не напусна укритието си зад близкото дърво. Нямаше представа дали мъжът срещу него е сам, и продължаваше да го държи на прицел.

— Първо, хвани пушката за цевта и я хвърли пред себе си! Второ, легни по корем с ръце на тила, затворени очи и широко разкрачени крака!

Мъжът опря приклада в земята, хвана пушката за дулото и я запрати в мрака. Тя тупна глухо на около два метра, вдигайки облаче прах, примесено със стръкове трева.

— Добре — обади се Пулър. — А сега и втората заповед!

— Как успя да ме изпревариш? — попита мъжът.

Пулър не хареса въпроса. Но още по-малко му хареса тона, с който беше зададен. Спокоен, откровено любопитен и напълно безгрижен по отношение на последиците от залавянето. Дали някъде наблизо не се спотайваше съгледвачът, може би в компанията на екипа за извеждане от района?