Майкл Коннелли - Късното шоу

— Проверихте ли дали не липсва и още нещо, мисис Лантана? — попита Балард.

— Още не — отговори тя. — Обадих се в полицията веднага щом видях, че портмонето го няма.

— Добре, нека огледаме набързо, за да видим дали не липсва още нещо — каза Балард.

Докато Балард придружаваше Лантана из стаите на жилището й, Дженкинс отиде да провери дали някой не е насилвал бравата на задната врата. В стаята на Лантана кучето спеше на специална възглавница. Беше мелез между боксер и нещо друго, а муцуната му беше побеляла от старост. Блестящите му очи проследиха Балард, но то не помръдна от мястото си. Наистина беше много старо. Само изръмжа заплашително.

— Всичко е наред, Космо — успокои го Лантана.

— Какъв е? — попита Балард. — Боксер и какво?

— Родезийски риджбек — отговори Лантана. — Така мислим.

Балард не беше сигурна дали множественото число се отнася за Лантана и кучето или за Лантана и някой друг. Може би за Лантана и ветеринаря.

Възрастната жена приключи огледа на къщата, като разрови чекмеджето с бижутата си и обяви, че не вижда да липсва нищо друго освен портмонето. Балард отново се замисли за „Ралф“, или пък че крадецът може да е решил, че няма достатъчно време, за да претърси цялата къща.

Дженкинс се върна при тях и каза, че няма признаци ключалките на предната или задната врата да са разбивани или манипулирани по друг начин.

— Докато разхождахте кучето, забелязахте ли нещо необичайно на улицата? — попита Балард възрастната жена. — Някой, на когото не му е там мястото?

— Не, нищо необичайно — отговори Лантана.

— Има ли наблизо строеж? Работници да обикалят наоколо?

— Не, наблизо няма строеж.

Балард поиска от Лантана да й покаже електронното писмо, което е получила от издателя на кредитната карта. Отидоха до малка ниша в кухнята, където имаше лаптоп, принтер и поставки за писма, пълни с пликове. Очевидно на това място Лантана плащаше сметки и поръчваше стоки онлайн. Сега седна пред лаптопа и извика на екрана предупреждаващия имейл.

Балард се наведе над рамото й, за да го прочете. След това поиска от Лантана пак да позвъни на издателя на кредитната карта.

Обади се от стенния телефон, с много дълъг кабел, който беше в ниша наблизо. След малко подаде слушалката на Балард и тя излезе в коридора с Дженкинс, като изпъна спиралния кабел докрай. Свърза се със специалист по измамите от фирмата за сигурност, която обслужваше кредитната компания. Говореше английски с индийски акцент. Балард каза, че е детектив от полицията на Лос Анджелис, и поиска адреса за доставка, даден за покупката с кредитната карта, преди да бъде спряна, като възможна кражба. Специалистът по измамите отговори, че не може да даде такава информация без одобрение от съда.

— Как така? — попита Балард. — Занимаваш се с измамите, нали? Това е опит за измама и ако ми дадеш адреса, вероятно ще успея да направя нещо по въпроса.

— Съжалявам — отговори специалистът. — Не мога да направя такова нещо. За да го направя, трябва да имам позволение от нашия правен отдел, а нямам такова.

— Свържи ме с правния ви отдел.

— Няма ги. В обедна почивка са.

— Тогава ме свържи с шефа си.

Балард погледна Дженкинс и поклати ядосано глава.

— Виж, утре докладът бездруго ще попадне на масата с кражбите — каза Дженкинс. — Защо не оставиш отдела им да си свърши работата?

— Защото няма да я свърши — отвърна Балард. — Няма да тръгнат по следата и докладът ще потъне в купчината. Няма да е честно спрямо нея.

Балард кимна към кухнята, където седеше посърналата жертва на престъплението.

— Никой не говори за честно и нечестно — възрази Дженкинс. — Нещата са такива, каквито са.

След пет минути на телефона се обади шефът. Балард обясни, че ситуацията е неясна и че трябва да действат бързо, ако искат да хванат този, който е отмъкнал портмонето и кредитната карта на госпожа Лантана. Шефът отговори, че опитът кредитната карта да бъде използвана е бил осуетен и че системата за предотвратяване на измами е изпълнила предназначението си.

— Не е нужно да има „неясна“ ситуация, както се изразявате — завърши той.

— Системата ще изпълни предназначението си само ако хванем крадеца — възрази Балард. — Не схващаш ли? Да не попречиш да се използва кредитната карта е само част от решението. Това защитава корпоративния клиент, но не и госпожа Лантана, в чийто дом е влизал крадец.

— Съжалявам — отвърна шефът. — Не мога да ви помогна без документ от съда. Такъв е протоколът ни.