Джеффри Дивер - Убийте Райм

— Да.

— Ясно ли ви е, че така се признавате за виновна за извършване на убийство?

— Да.

— По собствена воля ли взехте решението?

Тя се замисли за баща си, за Ник. И за Линкълн Райм.

— Да, ваша милост.

— Много добре. Признавате ли се за виновна по обвинението за непредумишлено убийство?

— Да, ваша милост.

— Имайки предвид препоръката на обвинението, ви обявявам за виновна и ви осъждам на…

Двойната тапицирана врата се отвори и количката на Райм влетя с пронизително бръмчене, последвана от Люси Кър.

Съдията вдигна раздразнено поглед, беше готов да изгони нарушителя. Когато обаче видя инвалида, както повечето хора, реши да замълчи — поведение, което Райм ненавиждаше.

Съдията се обърна отново към Сакс:

— Осъждам ви на шест години…

— Извинете ме, ваша милост — пресече го Райм. — Трябва да поговоря за минутка с обвиняемата и защитника й.

— Прекъсвате ме насред процедурата — измънка съдията. — Можете да говорите след това.

— С цялото ми уважение, ваша милост, спешно е!

Пак влизаше в съдебна зала, като в доброто старо време.

Повечето хора смятат, че единствената работа на криминолога е да открива и анализира улики. Като началник на криминологичния отдел на нюйоркската полиция обаче Линкълн Райм бе прекарал на свидетелската скамейка почти толкова време, колкото по местопрестъпленията. Бившата му жена, Блейн, често казваше, че обичал повече да говори пред публика (включително пред нея), вместо да общува нормално с хората.

Райм приближи количката до масата на защитата. Амелия изглеждаше ужасно. За три дни в затвора беше отслабнала видимо, лицето й бе бледо. Червената й коса беше загубила блясъка си и бе вързана отзад, както когато правеше оглед на местопрестъпление. Така лицето й изглеждаше тъжно и измъчено.

Гибърт се наведе към Райм и си зашушукаха. Адвокатът само кимаше, без да си води бележки. Това отначало разтревожи криминолога, но после си спомни, че юристът се слави с феноменална памет. Накрая Гибърт се изправи и заговори:

— Ваша милост, разбирам, че сме в процедура, но изникнаха някои нови улики…

— Които можете да представите в съда, ако клиентът ви отхвърли споразумението — тросна се съдията.

— Не искам да представям нищо пред съда. Бих искал да доведа доказателствата до знанието на обвинението и да разбера дали уважаемият ми колега е склонен да ги приеме.

— С каква цел?

— Може би да промени обвиненията срещу клиента ми, което ще облекчи задачата на ваша милост.

Съдията извъртя очи, за да покаже, че северноамериканското лукавство няма да постигне никакъв успех в съдебната му зала. Обърна се към прокурора:

— Какво ще кажете?

— Какви доказателства? — попита прокурорът. — Свидетел?

— Не — отвърна Райм. — Веществени доказателства.

— Вие ли сте този Линкълн Райм, за когото толкова се говори? — попита съдията, сякаш в Щата на катранените хълмове вилнееха не един, а двама инвалидизирани криминолози.

— Да, аз съм.

— Къде са доказателствата? — попита го прокурорът.

— Под охрана в Шерифството на окръг Пакенок — обади се Люси.

— Съгласен ли сте да свидетелствате? — обърна се съдията към Райм.

— Разбира се.

— А вие, господин прокурор?

— Да, ваша милост, но ако уликите се окажат несъществени за делото, ще предявя на господин Райм обвинения за възпрепятстване на правосъдието.

Съдията се замисли за момент, после каза:

— Да се отбележи в протокола, това не е част от процедурата. Съдът позволява на страните да направят допълнителни уточнения по обвиненията. Изслушването на свидетеля ще бъде извършено в съгласие с Правилника за съдебно разследване в Северна Каролина. Свидетелят да се закълне.

Райм спря количката си пред свидетелската скамейка. Секретарката на съдията се приближи неуверено с Библията.

— Не, не мога да си вдигна ръката — спря я Райм; после изрецитира: — Кълна се, че ще кажа истината и само истината.

Погледна Сакс, но тя съзерцаваше изтърканата мозайка.

— Господин Райм, бихте ли съобщили на съда пълното си име, адреса и професията си? — започна Гибърт.

— Линкълн Райм, Западен Сентрал Парк 345, Ню Йорк. Криминолог съм.

— Каква е връзката ви с подсъдимата Амелия Сакс?

— Тя беше мой помощник в няколко разследвания.

— Защо дойдохте в Танърс Корнър?

— Помагахме на шериф Джим Бел в разследването на убийството на Били Стейл и издирването на отвлечените Лидия Джонсън и Мери Бет Макконъл.