Джеффри Дивер - Убийте Райм

— Искам да видите какво ми причини вашият съпруг и баща.

Рязко разтвори ризата си. Двете жени в колата зинаха при вида на розовите белези на мястото на гърдите й.

— О, за бога! — промълви Давет и извърна очи.

— Татко… — прошепна ужасено момичето. Жената бе загубила ума и дума.

— Твърдиш, че не правиш грешки, Давет?… Лъжеш се. Допусна тази.

Индустриалецът запали двигателя и бавно потегли.

Люси остана неподвижна дълго, докато лексусът се изгуби от поглед. После закопча ризата си, облегна се на колата и постоя така известно време. Забеляза малко червено цвете на земята. Присви очи. Беше венерина пантофка, вид орхидея. След пет минути, с помощта на шпатулата за изчегъртване на скреж от стъклата тя успя да го извади с грудките и да го постави в кутията от студения чай. Остатъците от напитката бяха принесени в жертва за красотата на градината й.

Един надпис на входа на съда обясняваше, че името на щата, Каролина, идва от Каролус, което е латинският еквивалент на Чарлз. В чест на Чарлз I, който дал разрешението за образуването на колонията.

Амелия Сакс си беше мислила, че щатът е кръстен на някоя кралица или принцеса. Като типична нюйоркчанка тя не се интересуваше особено от кралските персони.

Сега седеше с белезници между двама полицаи в съдебната зала и гледаше разсеяно наоколо. Подовете на старата тухлена сграда бяха от мрамор, мебелите — от махагон. Сериозни мъже с черни дрехи, съдии или властници, я гледаха строго от картините по стените, сякаш бяха убедени във вината й. Нямаше климатична инсталация, но в архитектурния паметник от осемнайсети век бе хладно.

— Хей, искаш ли кафе или нещо друго? — попита я Фред Делрей.

— Забранено е да се говори с… — понечи да възрази единият от полицаите, но служебната карта на агента бързо му затвори устата.

— Не, благодаря, Фред. Къде е Линкълн?

Наближаваше девет и половина.

— Не знам. Нали го познаваш, понякога просто се появява. За човек, който е неподвижен, щъка повече, отколкото може да се очаква.

Люси и Гарет също ги нямаше.

Сол Гибърт, облечен в скъп сив костюм, се отправи към тях. Полицаят отдясно се отдръпна и го пусна да мине.

— Здравей, Фред.

Агентът кимна хладно и Сакс предположи, че адвокатът е постигнал оправдателни присъди и за някои престъпници, заловени от Делрей.

— Голяма далавера — каза Гибърт. — Прокурорът се съгласи на непредумишлено убийство, шест години затвор, без право на предсрочно освобождаване. Има обаче един проблем, за който не се сетих вчера.

— Какъв проблем? — попита Сакс, опитвайки се да не показва тревогата си.

— Това, че си полицай.

— Какво значение има това?

Преди адвокатът да обясни, Делрей се намеси:

— Проблемът е, че ще трябва да лежиш в отделна килия. Като ченге, ако те поставят в общо помещение, няма да преживееш и една седмица.

— Значи шест години в изолация, така ли?

— Страхувам се, че да — потвърди Гибърт.

Шест години самота, ограничения, кошмари…

И после, като бивша затворничка, как би могла изобщо да си мечтае да има деца? Тя едва сдържа сълзите си.

— Е? — попита адвокатът. — Какво мислиш?

Сакс пое дъх:

— Приемам споразумението.

Съдебната зала бе пълна. Сакс забеляза Мейсън Жермен и неколцина други полицаи от шерифството. На предния ред седяха мрачни мъж и жена, вероятно родителите на Джеси Корн. Искаше й се да им каже нещо, но презрението, което се четеше в очите им, я спря. От цялата зала само две лица не я гледаха с омраза: Мери Бет Макконъл и една жена, седнала до нея, вероятно майка й. Люси Кър още я нямаше. Линкълн Райм — също. Сигурно не искаше да я гледа във вериги; тя също не гореше от желание да се срещат при тези обстоятелства.

Приставът я заведе до мястото за подсъдимия. Не свали белезниците й. Сол Гибърт се настани до нея.

Всички станаха, съдията влезе. Той прегледа документите, кимна и секретарката му обяви:

— Народът на Северна Каролина срещу Амелия Сакс.

Съдията кимна към прокурора от Роли, висок, среброкос мъж, който стана и каза:

— Ваша милост, защитата и обвинението постигнаха споразумение. Подсъдимата се признава за виновна в непредумишлено убийство на заместник-шериф Джеси Рандълф Корн. Оттеглям останалите обвинения и препоръчвам присъда от шест години лишаване от свобода без възможност за предсрочно освобождаване.

— Госпожице Сакс, обсъдихте ли споразумението с адвоката си?

— Да, ваша милост.

— Той каза ли ви, че имате право да го отхвърлите?