Джон Коннолли - Отмъщение от отвъдното

— Ще се погрижат за теб — уверих го. — Аманда няма да допусне друго.

— Ако стане на нейното, мъртъв ще изглеждам по-добре, отколкото жив. И по-издокаран.

Върнах разговора отново към баща ми:

— Имаш ли представа защо баща ми е убил момчето и момичето?

— Никаква, но както ти казах, трябва да се е случило нещо наистина сериозно, за да накара Уил да излезе от релси. Изглежда, доста са прекалили, за да го накарат да постъпи така.

Той пийна още малко вода, подложил ръка под брадичката си, за да не се полее. Когато остави чашата, дишаше тежко и аз си дадох сметка, че не разполагам с много време.

— А как се държеше той в дните непосредствено преди случилото се? Как изглеждаше — щастлив, разсеян?

— Не, беше си, какъвто е бил винаги. Нищо по-различно. Но през онази седмица не се виждахме често. Той беше на патрул от осем до четири, а аз от четири до дванайсет. Поздравявахме се на входа и толкова. През онази седмица той беше с Джими Галахър, поговори с него. Джими беше с твоя старец в деня на стрелбата.

— Моля?

— Двамата винаги бяха заедно на рождените дни на Джими. Никога не пропускаха.

— Джими ми каза, че през този ден не са се виждали. Той получил отпуск като награда. Май заловил доста дрога.

Един ден почивка бе наградата за сериозен арест. Попълваш формуляр RF–28 и го даваш на секретаря на капитана. За да си осигурят този ден почивка, повечето ченгета му бутваха по някой долар или бутилка „Чивас“, която са спечелили като придружители на някой собственик на магазин за алкохол до банката. Това бе едно от предимствата на задължението да се грижиш за бумагите в участъка.

— Може и така да е — каза Еди, — обаче в деня, когато баща ти застреля онези хлапета, двамата бяха заедно. Спомням си. Джими дойде да вземе твоя старец, когато той се върна от смяна.

— Сигурен ли си?

— Разбира се, че съм сигурен. Дойде в участъка да го вземе. Дори покрих Уил, за да може да си тръгне по-рано. Щяха да започнат вечерта в „Питс Плейс“ и да я завършат в „Енглърс Клъб“.

— Къде?

— „Енглърс Клъб“ в Гринич Вилидж. Беше нещо като частен клуб на „Дорейшо Стрийт“. Четвърт долар за кутийка бира.

Облегнах се на стола си. Джими ме уверяваше, че не е бил с баща ми в деня на стрелбата, а ето че сега Еди открито го опровергаваше.

— Видял си Джими в участъка?

— Глух ли си? Точно така. Видях го да се среща с твоя старец, видях как двамата излязоха заедно. Той друго ли ти каза?

— Да.

— Хм, може би не си спомня добре.

Хрумна ми нещо.

— Еди, двамата с Джими поддържате ли връзка?

— Не, не може да се каже. — Устата му се разкриви в неприязнено изражение. Стъписах се. Имаше нещо, нещо ставаше между Джими и Еди.

— Той знае ли, че си се върнал в Пърл Ривър?

— Ако някой му е казал, може и да знае. Не ми е идвал на гости, ако това питаш.

Дадох си сметка, че съм напрегнат и съм се привел напред на стола. Еди също го забеляза.

— Аз съм стар човек и умирам, нямам какво да крия. Обичах баща ти, беше добро ченге. Джими също беше добро ченге. Не знам каква може да е причината да те лъже за твоя старец, но можеш да му кажеш, че си разговарял с мен. Предай му, че според мен трябва да ти каже истината, ако това искаш.

Изчаках. Не последва нищо повече.

— Не знам какво очакваш да излезе от тази работа — каза Еди. — Баща ти е извършил онова, в което го обвиняват. Застреля онези двама млади хора и после се застреля.

— Искам да знам причината.

— Може би няма причина. Би ли могъл да го приемеш?

— Стига да опитам да направя каквото трябва. — Размислих дали да му разкрия още, но вместо това го попитах: — Ти щеше ли да знаеш, ако баща ми… е хойкал?

Еди се олюля леко, после се засмя. Това предизвика нов пристъп на кашлица и аз му налях още вода.

— Баща ти не е хойкал, не беше негов стил — заяви Еди, след като се съвзе. — Не беше негов стил. — Пое си няколко пъти дълбоко въздух и аз забелязах нещо да проблясва в погледа му. Не беше приятно — сякаш го бях спипал да оглежда младо момиче на улицата и наблюдавах как сексуалната фантазия се разиграва в очите му. — Но баща ти беше човек — продължи Еди. — Всички правим грешки. Кой знае? Някой ти е споменал нещо ли?

Той се вгледа внимателно в мен със същия блясък в погледа.

— Не, никой не ми е споменавал нищо.

Еди задържа погледа ми още малко, после кимна.

— Ти си добър син. Помогни ми да стана, моля те. Мисля да погледам телевизия. Имам един час, преди проклетите лекарства отново да ме приспят.

Помогнах му да стане от стола и го заведох в дневната, където той се настани на канапето при дистанционните и си пусна някаква телевизионна игра. Звукът повика Аманда от горния етаж.