Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

После с тялото на якудза се случи нещо странно. Някъде над сърцето се появи странна издутина, която се пръсна и обля Джейк с топла, противна влага. Вонята беше толкова отвратителна, че стомахът му се сви в болезнени спазми.

В следващия миг тялото на якудза се стовари отгоре му, заливайки го с кръв, вътрешности и натрошени костици. Миризмата на горещи изпражнения беше толкова силна, че Джейк събра сили и започна да пълзи по-надалеч. Имаше чувството, че е погребан под дебел пласт нечистотии.

Усети как някой му помага, обърна се по гръб и отвори очи. Парче плат почисти лицето му от кръвта и разкъсаното месо. Първото нещо, което видя, беше трупът на якудза, забил глава в гладката скала. От гърба му стърчеше дълга стоманена тръба.

После премести погледа си към красивата млада японка, която се беше грижила за него в дома на Микио. Беше коленичила до него, в ръката й се виждаше окървавена копринена кърпичка.

Измина цяла вечност, преди да осъзнае какво има в другата ръка на нежното създание. Беше газов лък с турбокомпресор „Митцуи Джуика 1000“ — едно от най-опасните оръжия, които познаваше Джейк…

Блис знаеше какво е да се оставиш в ръцете на Буда. Приближавайки се към контейнерния терминал в Кван Тонг, тя видя, че Фунг Скелета го няма там. Видя го не с очите, а с ума си. Благодарение на своето „ки“, което вече беше неразделна част от „да-хей“, Великия мрак. Зареял се над океана на нощта, духът й влезе в унисон с могъщия пулс на Вселената.

Кой плаче на улицата? Воплите на мъртвите кънтяха непрекъснато в ушите й — една огромна армия, завладяла континента. Кои са те? Нейните сънародници, мъртвите на Китай. Те плачат и молят да получат свободата си.

Но откъде й беше известно това? Какво означава да имаш контакт с духове? Седнала на носа на наетата увеселителна лодка, Блис затвори очи и се заслуша в гласа на Ши Зи-лин. Той се смесваше с поривите на ветреца, който рошеше косата й, с плясъка на вълните зад борда, с бълбукането на веселите водни мехурчета, съдържаше се в крясъците на чайките, които алчно кръжаха над рибарската гемия наблизо.

Земята се раздвижи и Ши Зи-лин проговори. Земята и Ши Зи-лин — навеки прегърнати, една неделима сплав… Могъщото „ки“ на планетата се надигаше и спадаше, тя го чувстваше заедно с гласа на Ши Зи-лин. Да, точно така — чувстваше го. Защото не чуваше думи, а по-скоро усещаше импулсите, които отиваха директно в мозъка й и ръководеха неговите действия. Човек никога не е в течение на този процес, но крайният резултат е налице. Тайнствен, магически, страховит… Резултат, който не си в състояние да споделиш с никого… Блис често се питаше какво ще стане, когато Джейк се върне в Хонконг. Какво ще му каже? Как ще възприеме промяната и? Как ще му се отрази тя?

Тялото й неволно потръпна в утринния здрач. Хоризонтът на изток леко просветляваше, нощта вече не беше мастилена, а по-скоро сива…

— Кажете къде точно искате да спрем, госпожице — обади се лодкарят.

Блис посочи с ръка, не чу потвърждение и се обърна. Човекът се беше втренчил в нея, в очите му проблясваше страх. Какво ли е видял, учуди се тя. Може би съм обезобразена от някакъв грозен белег? Пръстите й механично попитаха гладката кожа на лицето, от устата и излетя подигравателен смях. Подигравателен, но и безкрайно тъжен. Стисна устни и отново потръпна.

Копнееше за Джейк, искаше да бъде тук, до нея. Не за да й каже какво да прави, нито да й вдъхва кураж. За пръв път от началото на връзката помежду им в душата й се появиха черните облаци на съмнението.

Миналото му я плашеше. Знаеше за самоубийството на първата му жена, за смъртта на Лан край реката Сумчун. Знаеше и за убийството на Мариана — втората му жена, там, сред непристъпните върхове на Японските Алпи. Убийство, което го върна в обятията й завинаги… Браковете му не са били щастливи.

Защото Джейк винаги е бил женен за своята работа. Първо за работата в Агенцията, сега — за „юн-хюн“. Всеотдайният му характер беше причина за отчуждаването от всички, дори от най-близките. Малкото му истински приятели добре знаеха това.

Но Блис знаеше повече. Това бе само част от истината, защото случаят с Джейк бе малко по-специален. И тя беше получила подготовката си при Фо Саан — неговия сенсей по бойни изкуства, и тя беше попивала мъдростта на житейската му философия. По тази причина беше получила възможността да опознае отблизо изключителните качества на Джейк. Той притежава могъщо „ки“ и чрез него постига полумистичното състояние „ба-мак“, достъпно за единици избраници на този свят. То го отличава от обикновените хора, то е и причината да се отчуждава дори от най-близките сред тях…