Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— А Бенет?

— Най-добре ще е наистина да ти отворя очите — изръмжа с оттенък на недоволство Кубинеца.

— Вече успях да прочета досието на Еди — информира го Симбал.

— Което само доказва, че не знаеш нищо за Еди Бенет.

— Така ли?

— Точно така. Не го ли видиш лице в лице, нищо няма да разбереш…

— Какво искаш да кажеш?

— Едуард Мартин Бенет е един изключителен мръсник!

— Кажи ми нещо, дето не го знам — нетърпеливо въздъхна Симбал.

— Точно това се опитвам да сторя, красавец! — изръмжа Кубинеца, отпи едра глътка и продължи: — Станало е така, че Еди и Питър Кърън са се провалили…

— Искаш да кажеш, че са изпълнявали съвместна задача, поставена от СЕН и АН?

— Нищо подобно, човече.

Симбал направи опит да отгатне какво се крие зад думите на Кубинеца, Беше ясно, че каквото и да е то, положително няма да е приятно.

— Не ми казвай, че са имали съвместен бизнес…

— Не бизнес, а развлечения — промърмори Кубинеца и пресуши остатъка от ром и кока-кола в чашата си.

— Господи Исусе! — Симбал се замисли за миг, после вдигна глава: — Нима искаш да кажеш, че цялата бъркотия е станала заради нежни чувства?!

Кубинеца си играеше с празната бутилка и очевидно се колебаеше дали да си поръча второ питие.

— Поне в началото е било така — кимна той. — Разбираш, че не са могли да живеят заедно, нито пък да се показват… Нещата са се подредили зле за тях. Знаеш какво става, ако подобна информация стигне до досието ти, нали? Край на комедията! Никакви мисии, никакъв достъп до поверителна информация. Заминаваш директно за колонията на прокажените, поне така казваше Еди… И започваш да пишеш справки, докато ти се завие свят…

— Казваш, че никой не е знаел за тях — отбеляза Симбал. — Но ти си знаел…

— Как няма да знам? — сви рамене Кубинеца. — Малко ли бяха задачите, които изпълнихме заедно? Това вероятно го знаеш от досието му… Но пак повтарям, това досие не струва пукната пара! Поне що се отнася до случая с Еди…

— Да познаваш Еди Бенет, означава да го обикнеш — отгатна Симбал. — Така ли е?

— Мислиш се за много умен, а? — разкриви се лицето на Кубинеца. — Мислиш, че като работиш за Агенцията, вече можеш да гледаш отвисоко на довчерашните си колеги!

— Нямах друг начин, Мартин — побърза да каже Симбал. — Веднага забелязах, че магазинът е затворен и просто не ми стигна времето да огладя детайлите за тази наша среща… Не вирвай нос, в това не влагам нищо лично…

— Точно тук грешиш, hombre — поклати глава Кубинеца. — Цялата тази работа е лична, от дъното чак до капака…

— Значи ще е най-добре да ми разкажеш всичко…

Кубинеца кимна с глава и започна:

— За Еди нещата са ясни — освен Питър Кърън той не виждаше никой друг на плажа. Учили са заедно…

— Да, зная… В Йейл. Дори са членували в един и същ клуб.

— „Адски огън“ — кимна Кубинеца. — Една нощ се напихме и Еди ми разказа за клуба… Двамата с Кърън били приети заедно… — раменете му леко се присвиха, ръката му направи знак на келнерката за повторение на поръчката. — Предполагам, че и мъжете се влюбват и разлюбват като всички останали…

— Така ли се получи между тях?

— Точно така. Като разпадането на обикновено семейство. Единият партньор се променя, но другият си остава същият…

— Сигурно Кърън е оплескал работата — въздъхна Симбал. — Станал е доста близък с някаква мадама от АН и това е документиран факт.

— И Еди е полудял от ревност — кимна Кубинеца. — Но едновременно с това именно той се е оказал причина за раздялата… Наложило се да плува в дълбоки води…

На жаргона на СЕН това означаваше продължителна секретна мисия.

— Нека отгатна — вдигна глава Симбал. — „Дикуи“?

— Да — кимна Кубинеца и взе питието си направо от подноса на момичето. Жестът му беше пропит от нетърпение и Симбал отново си спомни страха, който излъчваше цялата му фигура. — От дълго време е навън… От много дълго време.

— Какво искаш да кажеш? — попита Симбал, доловил нещо неизказано зад думите му.

— Това е причината да съм тук, знаеш — направи гримаса Кубинеца. — Това е причината да кипна, като те видях на сцената… Еди няма да се върне. Защото окончателно се е прехвърлил оттатък…

Пресвети Боже, въздъхна в настъпилото мълчание Симбал. Наистина имам работа с агент вудуист!

Според Сун Тцу опитният генерал разполага армията си така, че врагът да не получи представа за нейната численост. А без тази представа дори и най-блестящият тактик е безсилен.