Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

Отстъпи едва когато Марджъри го заплаши с раздяла. Едва тогава успя да разбере колко важно за нея е да има дете. Направи го с таен ужас в душата, но после всичко дойде на мястото си. Днес, макар и по-късно от семейните им приятели, те също имаха проблеми със сина и дъщеря си, навлезли в тайнството на пубертета.

Нямаше ден, в който Ундерман да не тръпнеше от тревога за децата си. Същото изпитваше и по отношение на Марджъри. А тя се беше оказала напълно права, когато му каза, че след като иска да води подобен живот, ще трябва да свикне и със страха.

— Политическата нестабилност е нашият хляб и нашето масло, Хенри — продължаваше монолога си Беридиън. — Така предвидих нещата преди двадесет и пет години, а Кенеди беше напълно съгласен с мен… Неговото име стои под заповедта за нашето създаване и аз дяволски се гордея с този факт. Напоследък се наблюдава развихрянето на един мрачен ревизионизъм по отношение на него и президентския му мандат и това дълбоко ме отвращава. Той беше президент с характер и именно това му позволи да съзре необходимостта от агенция като нашата, напълно независима от ЦРУ…

Мога да те уверя, че правителството на Съединените щати доста често прибягваше до услугите на Агенцията, Хенри… Използваха ни като камшик, а на нас ни харесваше да покажем на света колко идиотско е понякога неговото поведение… Това помага на хората да се отпуснат, да се почувстват по-добре… — ръката му се размаха във въздуха: — А после дойде големият скандал. Предполагам, че дори ти не знаеш кой го организира… Аз, Хенри. Част от журналистите бяха започнали да ни надушват и ние с президента решихме да пуснем димна завеса… — раменете му леко се присвиха. — В крайна сметка ЦРУ наистина се нуждаеше от това разчистване… Поне се отърваха от баласта си…

Прочисти гърлото си и вдигна глава:

— Като говорим за баласт, се сетих за нещо, Хенри… Възнамерявам да изпратя Столингс в Япония. Ще се опита да открие следите на Мариана Мейрък…

— Нещо не ми е ясно — погледна го с недоумение Ундерман. — Столингс е специалист в две области: стратегията и убийствата…

— Да, това наистина е така — промърмори Беридиън и замислено преплете пръсти. — Но мога да те уверя, че решението ми не е внезапно… — бръкна въз вътрешния джоб на сакото си и извади сгънато листче хартия. Ундерман го пое и внимателно започна да го разгъва. Имаше чувството, че в стомаха му се е появила огромна топка лед.

— Последният рапорт на специалистите за онзи телефонен разговор — поясни Беридиън. В гласа му се появи особената нотка на спокойствие, до която прибягват съдиите, произнасящи смъртна присъда въпреки неодобрението на обществото.

— Позвънили си й от къщата за залагане? — вдигна глава Ундерман.

— Точно така. Там, където Ничиреншу е чакал появата на Джейк — Беридиън си прибра листчето. — Съжалявам, Хенри. Но ти вероятно помниш какво казах преди малко за приятелството. За хора като нас то е лукс, в повечето случаи опасен лукс… Страхувам се, че сегашният случай е именно такъв.

— Трябва да проверим каква е връзката между Ничиреншу и Мариана Мейрък. Незабавно и докрай. А после да я унищожим — помълча малко, след което вдигна глава: — Не си ли на същото мнение, Хенри?

Ундерман изтръпна. В главата му изплуваха спомени. При честите си пътувания до Хонконг неизменно отсядаше у Джейк, където Мариана го третираше като любимия си вуйчо. Разказваше му историята на Кралската колония, развеждаше го из различните квартали, обясняваше му многобройните традиции, диалекти и религиозни обичаи. От нея знаеше за властта на губернатора, за триадите, за Кралския жокейски клуб, благодарение на нея видя с очите си лудия свят на китайските комарджии, китайската кухня и архитектура. А когато легна болен с висока температура, тя остана цяла нощ край леглото му и не се умори да му слага студени компреси… Благодарение на грижите й още на другия ден беше здрав.

— Хенри?

Мариана Мейрък и Ничиреншу? Това е истинска лудост. Какъв смисъл имаше в подобен съюз? Но системата за проверка не можеше да лъже, нито пък специалистите биха допуснали толкова груба грешка… Трябва да приеме фактите. Ничиреншу се беше обадил на Мариана в нощта на нападението. Беше глупаво да се мисли, че разговорът е провел друг посетител на вертепа. Никой там не е имал дори представа за нейното съществуване…

— Чакам, Хенри…

Предателството беше част от ежедневието на Ундерман, част от света на сенките, в който доброволно се беше потопил. Но причините за предателството винаги го объркваха. Беше далеч от образа на хладния и пресметлив шпионин от романите, който очаква предателство от най-добрия си приятел, от любовницата си, а дори и от съпругата си. Подобен род предателство го депресираше, изненадата изсмукваше енергията му като ухапване от вампир. Сега също усети неволното свиване на коремните си мускули — примитивното предупреждение за близка опасност, съществуващо у всяко мъжко животно… Стана му тъжно.