Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— А ако откаже?

— Тогава трябва да я подтикнем, господин Блустоун — отвърна Чунг и изчетка някаква прашинка от безупречния си костюм.

И двамата проявяваха предпазливост, опипваха почвата от всички страни. Това беше съвсем естествено поведение за хора, решили да сключат нов делови съюз.

Събрал е всички тайпани, за да им покаже могъществото си, помисли Блустоун, докато надничаше в умните тъмни очи на Т. И. Чун. Особено като им демонстрира и близостта си с мен. На мен пък иска да покаже докъде се простира властта му, имам чувството, че съм в художествена галерия. Сега главното е да разбера дали показва цялата си власт…

— Спечелихте ли нещо днес? — попита небрежно Блустоун.

— От къде на къде? — погледна го безизразно Т. И. Чун. — Знаете, че участниците в гонката нямат право да залагат.

— Просто си помислих, че отново сте ми подготвили изненада — усмихна се леко Блустоун.

— Нима очаквате да се занимавам с дребен комар? — потъмня лицето на китаеца.

— А защо участвахте в регатата?

— За да победя, господин Блустоун — малко троснато отвърна Т. И. Чун, очевидно раздразнен. — За да не позволя на Тцун-Трите клетви да трупа дивиденти. Те ще му трябват по-късно в бизнеса, който струва стотици милиони… — Овладя се и сви рамене: — Но най-главното е честта…

Блустоун ясно разбра, че събеседникът му имаше предвид съвсем други неща. Огънчето, появило се в очите на Т. И. Чун, беше сигурно доказателство за това.

Загадката е в Тцун, въздъхна в себе си Блустоун. Защо двамата се мразят толкова силно? Как бих могъл да се възползвам от тази омраза? При това бързо, още през следващите седмици?

Камисака отвори на почукването му и ахна от изненада.

— Буда! — прегърна го тя. — Изглеждаш така, сякаш си бил в страната на сенките!

Ничиреншу знаеше, че допуска грешка, като идва тук, но въпреки това го стори. Много по-разумно би било да прекоси града и да отиде във фамилната вила на Кисан. Умът му отчиташе този факт, но сърцето говореше друго.

Отбягна къщата на Кисан, защото там не се чувстваше в безопасност. Докато тук, в тази „усагигоя“ в сърцето на Токио, в душата му нахлуваше спокойствието…

След нападението срещу планинската хижа в полите на Сабята той получаваше чести пристъпи на отчаяние. Върхът настъпи по време на екзекуцията на Джерард Столингс. Би трябвало да изпитва удовлетворение от смъртта на човека, който уби Мариана Мейрък, но на практика не стана така. Някъде дълбоко в съзнанието му продължаваше да мъждука ужасното видение — шибано от едрокалибрените куршуми, тялото на Мариана се откъсва от скалата и литва в бездънната пропаст. Усещаше топлата й кръв върху лицето си, чувстваше как драска с нокти по скалата, решен да я достигне на всяка цена…

В момента, в който беше сигурен, че ще успее да я спаси, тя тикна остатъка от „фу“ в ръката му. Защо? Защо не притежава и другата част, която го свързва с Джейк Мейрък?

На практика беше уверен, че двамата са свързани далеч преди тези трагични събития. От разпокъсания и непълен дневник на майка си, открит сред личните й вещи, ставаше ясно, че двамата с Джейк са наследници на смъртната вражда, която е съществувала между техните майки.

Именно майката на Джейк беше пребила Юмико, след което я беше дамгосала с нажежено желязо, за да увековечи варварската си жестокост и да й отнеме баща им.

Нима край реката Сумчун не беше се повторил именно този ужасен миг?

Но сега ставаше въпрос за „фу“ — източника на неограничена власт. Джейк беше притежавал част от него, после и той… От един и същ източник. Кой? Юмико? Дали майката на Джейк не е откраднала част от собственото „фу“ на Юмико по време на онова нападение? Но откъде ще се появи това „фу“ в една японка, каквато е Юмико?

И не по-маловажно — чия сила представлява то? Резидентът на Джейк Мейрък? Защо тогава и той — Ничиреншу, притежава част от него? Техните резиденти са на два противоположни полюса.

Тези въпроси зададе на своя резидент веднага след инцидента на Тцуруги.

— Ти си бъдещето — отвърна Резидента. — Можеш ли да възприемеш това?

— Мога да възприема всичко на този свят, но не и това, което представляват двете парчета кехлибар…

— И какво е то?

— Не искам да имам нищо общо с Джейк Мейрък. Подозирам, че изровеното парче от „фу“ няма нищо общо с майка ми. По-скоро е сложено там от теб, при това нарочно. Отдавна имаш желанието да ме свържеш с Джейк Мейрък, по един или друг начин.

— Дори и да е така…