Эрик Ластбадер - Джейк Мейрък

— А-а-а! — изригна тълпата. — Тръгнаха!

— Вятърът се усилва, при това е насрещен!

— Лодките отдясно набират преднина! Дявол да ги вземе проклетите „гуай лох“! Гледайте, гледайте!…

Яхтата на Т. И. Чун стартира лошо, но насрещният вятър забавяше тази пред нея. Скоро тя се изравни с лодката на Куция Су, задмина я и пое по пенестата диря, оставена от водача — яхтата на Тцун-Трите клетви. Разстоянието се преполови, настъпваше времето за решителни действия.

— Вижте как легна на вълните! Не може да задмине лодката на Достопочтения Тцун!

— Кръв и пикня! — изруга Суун. — Той се крие от вятъра в сянката на Тцун и скоро ще се възползва!

— Да, да! — развикаха се останалите. — Суун е прав, точно така ще стане!

Всички се бяха надвесили над перилата, потни и възбудени. Небето помръкна, топлият вятър се усили. Атмосферното налягане бързо се понижаваше.

Лодките на Тцун-Трите клетви и Т. И. Чун взеха последния завой и тръгнаха обратно, преследвачите им бяха съвсем близо зад тях. В този момент започна да вали.

— Ей! — радостно извика Суун. — Боговете са с мен!

Лодките наближаваха финала. От борда на „Луун Ван“ се виждаше как гребците напрягат гърбове, лъскави от пот И дъждовни капки. Във въздуха гърмяха ракети и фойерверки, шумът ставаше непоносим.

Т. И. Чун остана до сър Джон Блустоун и доволно отпиваше от бирата си. Двамата си разменяха тихи реплики и бяха напълно спокойни. Сякаш предварително знаеха изхода от състезанието.

— Ако лодката на Достопочтения Чун не направи нещо… — въздъхна загрижено Суун.

— Ето, ето! — възбудено го прекъсна Ву. — Тръгнаха!

Развоят на събитията можеше да се наблюдава съвсем ясно, въпреки пурпурната заря на хоризонта и тежките водни струи, които се спускаха полегато откъм връх Виктория.

— По дяволите! Проклетата буря ще развали точно финала!

— Хилядарка, че регатата ще завърши!

Сега вече се виждаше, че преднина имат гребците на Тцун-Трите клетви. Във въздуха продължаваха да се носят неистови крясъци, накъсвани от трясъка на фойерверките. Комарджиите залагаха като луди.

Лодката на Т. И. Чун започна отчаяния си финален спринт. Петдесетте гребци увеличиха усилията, гърбовете им се снижаваха и изправяха в пълен синхрон. Скоро успяха да се изравнят със съперника, красиво изписаните драконови глави сякаш оживяха и нетърпеливо се устремиха към напиращата буря.

След миг ги връхлетя зеленикавата стена на дъжда. Островът се стопи в мрака, за момент останаха сами сред вълните. Дори тумбестите джонки, които поклащаха черните си туловища зад пристана на стотина метра по-нататък, изведнъж се превърнаха в неясни петна.

Зрителите обаче не помръднаха. Надвесени през перилата, те напрегнато се взираха в далечината, всеки таеше надеждата пръв да види лодката победител.

— Кой е пръв?

— Кой спечели? Достопочтения Чун или Тцун-Трите клетви?

— Проклето да е шибаното време и всичките метеоролози! Не виждам нищо!

След малко тълпата нададе вик на тържество.

— Т. И. Чун печели! Победител е Достопочтения Чун! Само с няколко сантиметра! Съперниците му чупят гребло! — Велики Боже! — изкрещя Суун. — Днес е моят щастлив ден!

И моят, въздъхна доволно Т. И. Чун и мислено потърка ръце. В главата му изплува древната китайска поговорка: „Уловиш ли вятъра, нищо не може да те спре.“

Пороят намаля и познатата панорама отново изплува около залива. Състезателните лодки унило подскачаха по вълните, гребците бяха полегнали напред в крайно изтощение, пороят плющеше върху главите им.

Новата серия разноцветни фойерверки разцъфна сред дъжда като екзотично цвете. На яхтата се сервираше шампанско. Светнал от радост, банкерът Суун вдигна чашата високо над главата си.

— За здравето на Т. И. Чун — победител за втори пореден път в регатата!

Отговори му мощен рев, крясъците се сляха с ниско надвисналите облаци, от които продължаваше да се лее топла вода.

Сър Джон Блустоун издебна момент на затишие и изведе Т. И. Чун от тълпата бизнесмени, които го бяха наобиколили.

— Само благодарение на съдбата ли спечелихте днешната гонка? — попита той.

— Че на какво друго? — сви рамене Чунг и огледа с присвити очи високия чужденец.

— Миналата година някаква джонка пресече пътя на водача, сега пък се счупи гребло на един от съперниците. И двата инцидента станаха на броени метри преди финала. И в двата случая от тях печели вашата лодка.

— Съдбата често си прави шеги — отвърна с безразличие Чунг.