Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Прозвуча звънец и вратите се хлъзнаха една към друга с меко пневматично просъскване. Влакът тръгна й Никълъс извърна глава към прозореца. Някакъв негър метеше в края на перона. После зад прозореца нямаше нищо, с изключение на светлините и сенките, които се редуваха с все по-голяма бързина.

Градът остана някъде назад и мислите му отново се насочиха към Джъстин. Неусетно задряма, отпуснал глава на рамката на прозореца.

— Билетите, моля.

Стреснато се събуди, пред очите му ясно стоеше бледото продълговато лице със странно замъглени черти. Сякаш гледаше луната през изпаренията на топла лятна нощ.

Гелда се смееше. Когато се смееше, гърдите й се тресяха, а това според Деър я правело страхотно чувствена.

Деър винаги беше в състояние да разсмее Гелда и това беше една от причините тя да се радва на присъствието й. Друга причина беше тялото й.

Кожата на Деър беше златиста, равномерно бронзова, без следи от бикини. Може би това беше естественият й цвят — Гелда никога не се беше интересувала дали е така. Беше висока и снажна, с няколко сантиметра по-висока от самата Гелда, която също не беше от дребните жени. Тялото й беше гладко и съразмерно, нито слабо, нито прекалено мускулесто. Чупливата й коса беше естествено руса и дълга.

Краката й бяха дълги, по-дълги от тези на Гелда, малко по-слаби, но също така изящни. Малките й гърди, съвършено закръглени, стояха високо, кръстът й беше тънък, ханшът — приятно закръглен. Беше изключително женствена и въпреки това приличаше на палав хлапак, изскочил сякаш от приказките за Дивия запад. Приличаше на млад и буен жребец, който не признава никакви ограничения.

Пеър беше права — с нея всичко приличаше повече на игра, отколкото на работа.

— Този път почти улучих, Гелда — каза тя, изпънала се лениво във ваната, от която се разнасяше силен аромат на теменужки. Коленичила до нея, Гелда въртеше кристалните кранове. Водата се плисна в белия порцелан, плъзна се между разтворените крака на Деър и докосна гъстото окосмяване в основата им, придавайки му цвят на прегорял карамел. — Но дори когато вече щяхме да го направим, аз пак не вярвах.

— И какво стана? — попита Гелда и усили водата.

— Какво стана ли? — изкикоти се Деър. — Моят мъжествен тексасец, моят велик ездач и страхотен мъж взе, че се оказа педераст! — Извади лактите си над стените на ваната и намести задника си срещу водните струи, които го обливаха. — В леглото се разрева заедно с мен, а после ми призна, че жените го плашат! — Отметна глава назад, затвори очи и с наслада се отпусна в топлата вода. — Господи, никога няма да попадна на истински мъж! — Сивите й очи рязко се разтвориха: — Но вече не ми пука, знаеш ли? — Гласът й се понижи до дрезгав шепот: — Защото открих теб и нищо на този свят не е по-истинско от това. — Ръцете й се разтвориха подканящо: — Ела, скъпа, навън е студено…

Гелда се изправи, копринената роба с цвят на праскова се хлъзна на пода с тихо шумолене, Деър потръпна от прекрасната голота, разкрила се пред погледа й.

Ръцете им се докоснаха, Гелда прекрачи в димящата вана, а Деър се премести да й направи място.

— Няма друга като теб — прошепна Деър и погали рамото й, после пръстите й се хлъзнаха надолу и напред към леката заобленост на гърдата. — Парите нямат никакво значение, защото си неповторима!

Пръстите на Гелда потънаха в прозрачната вода и леко докоснаха бедрата на Деър, само с върха на дългия си маникюр.

— А как ще реагираш, ако изобщо откажа да взема пари? — тихо попита тя.

Веждите на Деър се сбърчиха в учудване, Гелда протегна показалец и ги изглади.

— Не прави така — рече тя.

— В началото това би означавало нещо за мен — отвърна Деър. — Сега вече не. — Сви рамене и добави: — Студията плаща сметката при всички случаи, но дори и да не го правят… — Широката й уста се разтегна в дяволита усмивка: — Пак ще продължавам да идвам при теб, скъпа. Какво значение, че това струва пари? Парите идват и си отиват… А ти си като доза чист кокаин, като рядък екземпляр руски самур!

— Предполагам, че това беше комплимент — усмихна се Гелда.

— Не предполагаш, а си сигурна — засмя се Деър и се огледа наоколо: — Къде е?

Пръстите на Гелда продължиха настоятелните си движения по кожата на другата жена, тънко мускулче на бедрото й се стегна, от устата й се изтръгна тих стон. Гелда знаеше, че пулсът й вече е ускорен.

— Имаме много време, мила. Отпусни се… Намира се на сигурно място, когато си готова, ще бъде тук…