Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Какво трябва да стори?

Знаеше какво. Знаеше го прекрасно и се ужасяваше от него.

Шумът от течащата вода беше изчезнал. Стана от перваза на прозореца, приближи се към вътрешната врата и я отвори.

Замръзна неподвижно на прага. Осветлението беше загасено и нищо в стаята не помръдваше.

Тихо я повика по име.

Синкавите лъчи на луната осветяваха част от пода всичко останало тънеше в мрак.

— Юкио?

Пристъпи безшумно в стаята.

И веднага замръзна на място. Харагей! В стаята имаше друг човек. Леко извъртя глава. Юкио лежеше върху завивките, мек и едва доловим отблясък на светлината очертаваше линията на носа й. Върху свободната половина на двойното легло чаршафите бяха дръпнати, сякаш някой току-що беше станал оттам. Тя беше съвсем гола, гърдите и коремът й леко се повдигаха и отпускаха в такт със спокойното й дишане.

— Добре дошъл, Никълъс. — Гласът долетя от стола, на тикан в далечния ъгъл. Фигурата смътно се очертаваше на бледата лунна светлина, лицето й беше в сянка. — Много мило от твоя страна, че идваш да ни правиш компания.

— Сайго! Как влезе?

— Как мислиш, Никълъс?

— Предполагам, че има много начини за това… особено за един нинджа!

— Това е вярно — невъзмутимо отвърна Сайго. — Но аз не прибягнах до нито един от тях, тъй като Юкио ме пусна сама.

— Юкио… — объркано промълви Никълъс и пристъпи към леглото.

— Няма смисъл, Никълъс… Тя не може да те чуе.

— Нима е…

— О, не, нищо подобно… Просто спи… Толкова дълбоко, че едва ли ще успееш да я събудиш. Не се вълнувай, тя е съвсем наред!

— Събуди я! — изсъска той и се отпусна върху леглото до краката й. Тялото й беше хладно, кожата й беше леко настръхнала, но иначе дишаше нормално.

— Не сега, Никълъс, още е рано — отвърна Сайго и най-сетне се изправи. Беше облечен в черен копринен костюм, доста старомоден — от тези, които китайските мандарини някога са носели при официални случаи. Косата му беше подстригана толкова ниско, че изглеждаше почти плешив. Черната четина стърчеше някак застрашително нагоре. — Със съжаление трябва да кажа, че се оказах прав, Никълъс, По отношение на теб, разбира се. Но на практика съжаление няма — напротив, доволен съм. През цялото време съм бил прав по отношение на теб. Баща ми също.

Насочи се към средата на стаята и Никълъс го проследи с очи.

— Не зная как успя да го разбереш — поклати глава Сайго. — Признавам, че прояви изключителна проницателност.

— За какво говориш?

Очите на Сайго гневно проблеснаха, устните му се разкривиха в грозна гримаса — сякаш Никълъс току-що го беше зашлевил. Светкавично се стрелна напред и сграбчи ризата на противника си.

— Е, добре — просъска той. — Край на любезностите! Няма смисъл. Нима наистина си помисли, че не забелязах как ме проследяваш? Нима вярваше, че ще успееш, ако не, бях ти го позволил? Ти наистина си глупак!

Никълъс протегна ръка и махна пръстите на Сайго от ризата си. Стояха един срещу друг със затаен дъх, впили очи в очи като два титана, които всеки миг ще встъпят в смъртен бой и този бой ще покаже кой от двамата ще бъде властелин на света.

— Какво мислиш, че правиш със себе си?

— Спасявам се — отвърна Сайго. — Нима и това не ти е ясно? Приет съм сред елита, Никълъс. Истинският елит, далеч по-съвършен от буши… — Пристъпи крачка напред и добави: — А ти можеш да се присъединиш към мен.

— Какво?

— Защо мислиш те поканих тук? Това място не е курорт… А ти взе, че се домъкна с нея! Идиот!

— Аз я обичам.

— Забрави я! Тя е нула, дори нещо още по-лошо… Курва, която се шиба на…

— Затвори си мръсната…

— О, да, забравих за английската ти кръв. Какъв кавалер, господи! — Пристъпи още стъпка напред и гърдите им почти се докоснаха. — Както и да е… Както и да я наричаме, тя вече не съществува нито за теб, нито за мен… Предлагам ти целия свят, Никълъс… Ти просто нямаш представа какво е „нинджуцу“.

— Но защо кужи кири? Защо черно?

— Аха, сега ми става ясно… Онзи дъртак Канзацу се е раздрънкал… Да, това е черно нинджуцу и така трябва да бъде. Ние сме най-силните, най-могъщите! С помощта на кужи кири ставаш непобедим! Никой на този свят не може да те спре! Помисли си, човече! Помисли за неограничената власт!

— Не се интересувам от подобни неща — отвърна Никълъс и светкавично се превъртя през леглото, блокирайки с китки мълниеносните удари на Сайго, скочил отгоре му с чудовищна пъргавина. Отвърна с три бързи саблени удара — по-скоро защитни, отколкото нападателни — които въпреки всичко постигнаха целта си. Усети как адреналинът напомпва тялото му като мощна приливна вълна.