Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

— Мисля ли? — засмя се тя. — Да, мисля, че е напълно способен на убийство! Доколкото си спомним, никога не се е спирал пред такива дребни подробности като законите!

Незабелязано се беше преместила и сега го гледаше почти право в лицето, дълбоко в очите й се таеше някаква непонятна мъка.

— Ти знаеше ли за връзката му с Анжела Дидион? — тихо попита Кроукър.

— Искаш да кажеш, за това, че ходеше да я чука от време на време? Разбира се. Веднъж бях при него и тя дойде… Направи го така, сякаш апартаментът е неин, съвсем по женски… Разбираш ли?

— Говори ли с нея?

— Не изпитахме кой знае какви топли чувства една към друга — усмихна се тя. — По-скоро изпитахме друго — взаимно отблъскване, като два магнита с еднаква полярност…

— Мислех, че не се разбираш с твоя старец…

— Така е — отвърна тя. Той не беше забелязал никакво движение от нейна страна, но въпреки това лицето й беше още по-близо до неговото. — Но той понякога се държи така, че просто е невъзможно да не му обърнеш внимание… Става най-много два пъти в годината — сви рамене тя. — Знае ли човек? Може би пробва дали не съм се променила?

— В каква посока?

— Не е твоя ра… — Огънят в очите й бързо угасна и тя тихо добави: — Дали не съм се отказала от момичетата… Това не може да понася, а аз си мисля, че точно неговите чувства са причината да ги харесвам повече от мъжете…

— Как Томкин е разбрал това?

— За мен и момичетата ли? Веднъж ме завари в лятното ни имение в Джин лейн, край Саутхамптън… Вече бяхме продали имението в Кънектикът, това стана преди… преди смъртта на мама.

— Какво направи той?

— Мама се самоуби. Тя…

— Имам предвид, когато ви е заварил с другото момиче.

— Знаеш ли, дори сестра ми Джъстин не знае нищо за това, баща ми никога не би й го казал… Той се отнася с нея така, както го правеше мама… сякаш е инвалид. Малкото момиченце, нали разбираш? Аз бях дебеланка, но тя беше слаба и атлетична. Прилагаха ми какви ли не диети, но не отслабвах нито грам… Мама правеше така, че никога да не забравям този свой недостатък, караше ме да се срамувам от него… — Млъкна, после продължи тихо, очевидно изключила се от присъствието на Кроукър: — Не знам как стана така, че го преодолях… Както и да е, баща ми ме спипа с онова момиче… Беше около седмица преди смъртта на мама, в разгара на лятото. Запознах се с Лиза на плажа, тяхното имение беше оттатък залива… Мразеше втората жена на баща си, много я мразеше. Сближи ни именно омразата. Но това не означава, че не обичахме телата си. Никога повече не успях да намеря толкова чиста любов!

— През този ден беше страхотна жега, дори в близост до водата. Нищичко не помръдваше. Лежахме на нашия плаж, по бански. Така беше дори по-добре, отколкото голи… Не можехме да откъснем ръце една от друга… После свалихме банските и се любихме. Беше страхотно!

— Лежахме в прегръдките си, влажни и отпуснати, когато видях баща си. Предполагам, че ни е наблюдавал известно време, може би още от самото начало…

— Срещна погледа ми. Лицето му беше зачервено, имаше трудност с дишането. Клекна на четири крака и се насочи към нас с проклятия на уста. Лиза изпадна в ужас, грабна банския си и хукна по пясъка. Баща ми дори не я погледна.

— Лежах на земята, парализирана от ужас. Но сега си давам сметка, че не е било само ужас… В момента, в който срещнах погледа му, разбрах какво е правил докато ни гледа — беше запечатано върху него като знака на Каин. Ужасът ме напусна, представата ме накара да се задъхам от вълнение — той беше гледал как правя любов и това го беше възбудило!

— Гледах го как се приближава. Нещо засенчваше погледа му, нещо, което тогава не успях да определя. Никога не бях го виждала такъв, а вече бях на седемнадесет години. Изглеждаше съвсем различен от бащата, когото познавах. Беше извън себе си…

— Облада ме там, където лежах. Гледах го безпомощно и не можех да се помръдна. Проникна в мен с такава груба сила, че извиках от болка, сложи пръст на устните ми да не вдигам шум. Захапах го и засмуках кръвта. Скоро имах чувството, че съм препълнена с нея до гърлото.

— Всичко свърши толкова бързо, че за миг се попитах дали изобщо се е случило. Но в устата си усещах соления вкус на кръвта, между краката ми пареше и беше влажно. Два дни едва ходех от болка…

Тя млъкна, главата й се извърна към него, съзнанието й отново регистрира неговото присъствие.

— Ето, изплюх го, изплюх всичко! Сега би трябвало да ми олекне. Но не се получава… Все още вътре в мен си стои нещо гадно и хлъзгаво, все още продължавам да се проклинам… Не защото го е направил с мен, не! По-скоро защото не се съпротивлявах, защото дълбоко в себе си не исках това да престане! Огромно удоволствие ми достави усещането, че се празни дълбоко в мен, горещата струйка просто ме подлуди! Господи, о Господи! — разплака се тя, тялото й се разтърси от нервни конвулсии.