Эрик Ластбадер - Никълъс Линеър (Нинджа) - цялата поредица

Когато я насочи навън и тя леко потрепна в ръцете му, той разбра, че върши точно това, кое го трябва. Едно от малкото неща, които научи за нея, беше, че обича да танцува. За него беше напълно приемливо да я прегръща по този лъжеусловен начин, макар че и бавният блус, и рокът си бяха съвсем откровени сексуални намеци, прикрити с тънкото покривало на общоприетата благопристойност. Какво значение? Тя танцува и това й доставя удоволствие.

Увлечена от ритъма, тя се движеше грациозно и леко, под краката й сякаш се разпиляваха хрускави черупки на мекотели, разкривайки жарта на дълбока и неутолима страст.

Музиката сякаш я освободи от незнайни окови, от нанесените рани, от забраните й — да, това беше най-точната дума, от страха, който изпитва, не от Никълъс или който да било друг мъж, а страха от самата себе си.

Рамото й докосна неговото, музиката продължаваше волно да се лее и тя изведнъж се отприщи:

— Израснах с книга в ръка. Отначало четях всичко, което ми попадне, а сестра ми — винаги любезна и възпитана, вече ходеше на срещи. Да, гълтах книгите, гълтах ги безразборно. Това не продължи много дълго, все пак… Не, не, продължих да чета, но ставах все по-взискателна. — Тя се засмя и той изненадано я погледна. Смехът й беше волен и по детски щастлив. — О, разбира се, имах си и своите периоди — книгите за животни, после Хауард Пайл с незабравимия „Робин Худ“! А когато бях някъде към шестнайсетте, открих маркиз Дьо Сад. По онова време такива книги бяха забранени за момичета като мен, затова и още по-желани. Бях потресена от стила му. После дойдоха фантазиите и заедно с тях името Джъстин. Както и да е. След години попитах мама защо са ме нарекли така, а тя отвърна: „Ами просто ни хареса на двамата с баща ти.“ Вероятно и континенталното възпитание е изиграло някаква роля, тя беше французойка, знаете… Но после… Ох, как ми се искаше да не й бях задавала този въпрос въобще! Фантазията ми беше далеч по-богата от действителността, а какво можех да очаквам от тях? И двамата бяха скучни до смърт!

— Баща ви американец ли беше?

Тя се обърна към него и меката светлина от хола открои бузата й така, сякаш майстор художник беше я мацнал с четката си.

— О, да, стопроцентов американец.

— С какво се е занимавал?

— Да влезем вътре — отдръпна се от него тя. — Стана ми хладно.

Най-отпред стоеше черно-бяла снимка на едър мъж с решителна брадичка и нетрепващи очи. Отдолу беше написано на машина:

Стенли Д. Телър, полицейски началник 1932–1964 г.

До нея висеше копие от картината на Норман Рокуел „Беглецът“.

Кабинетът представляваше тесен правоъгълник с двоен прозорец към дворчето-паркинг, в този час полупразно.

— Престани да увърташ, Док — въздъхна лейтенант Рей Флоръм. — Кажи на ясен английски какво толкова му е необикновеното на това удавяне!

Пукането на радиостанцията в съседната стая беше нещо като постоянен звуков фон на разговора им — сякаш разговаряха по телефонна линия с много смущения.

— Точно това се опитвам да сторя — бавно и търпеливо промълви Док Диърфорт. — Този човек не е умрял от удавяне.

Рей Флоръм се отпусна върху дървения си стол и той изпука под тежестта му. Беше грамаден мъжага и размерите му бяха повод за постоянни, макар и добродушни закачки от страна на колегите му. Той беше началник на полицията в Уест Бей Бридж. Насред огромните и увиснали бирени бузи, сякаш беше център на бойна мишена, стърчеше огромен нос, изпъстрен с червени жилчици. Кожата му беше меднокафява, а прошарената коса — късо подстригана. Носеше кафявия си костюм от изкуствена материя не защото го харесваше, а просто защото беше длъжен да е в него. С много по-голямо удоволствие би се появил в службата с фланелка и чифт протрити панталони.

— Добре де, от какво е умрял тогава? — също така бавно попита Флоръм.

— Отрова — отвърна Док Диърфорт.

— Хей, Док — угрижено въздъхна Флоръм и разтърка чело с огромната си лапа. — Искам всичко да е ясно, разбираш ли? Кристално ясно! Ако не си забранил, рапортът ми ще стигне не само до щатските детективи, да не говорим, че и те са ми напълно достатъчни! Когато го пратя, те ще налетят като скакалци житна нива, ще ни изсмучат до шушка, а на всичкото отгоре ще свършим и цялата оперативна работа. Освен това тези копелдаци ще искат да се докарат на местните копелдаци, тъй като случаят положително ще се окаже под тяхната юрисдикция. На всичкото отгоре, след като твърдиш, че става въпрос за убийство, тук ще се домъкне на бял кон и самият принц на Хопидж мистър Флауър! Ще ме пита защо протакам разследването и кога най-сетне скъпоценните му хора ще могат да си починат! Неговите синковци винаги са претрупани с работа! — Юмрукът на Флоръм се стовари върху корицата на оръфания справочник „Престъпления в САЩ през 1979 година“. — Ама тоя път ще ми дишат прахта, защото съм доста по-напред!