Эрик Ластбадер - Кървав сняг

Джак възвърна самообладанието си и застана пред Уайлд, така че Аника да не се вижда. Последното нещо, от което имаше нужда в момента, бе да отговаря на неудобни въпроси — коя е тя, защо е тук и защо не е проучена.

— Какво, по дяволите, прави тя тук?

Уайлд трепна забележимо и отвърна:

— Ще пътува с вас.

— Какво? Не може да го направи. Там не е безопасно.

— На мен ли го казвате, господин Макклюр.

Точно в този момент мобилният телефон на Джак иззвъня.

— По-добре се обадете — посъветва го Наоми Уайлд — ФЛОТУС е.

Тя имаше предвид първата дама на Съединените щати.

Джак приближи телефона до ухото си с известно безпокойство. Фактът, че Али предпочиташе да бъде с Джак, бе станал причина за известни търкания между него и Лин Карсън. Онова, което очакваше сега, бе сериозно нахокване, чиято кулминация щеше да е строга заповед да изпрати дъщеря й обратно заедно с Уайлд.

— Здравей, Джак. — Гласът на Лин в слушалката беше хладен.

— Госпожо, ако ми позволите, Али не може да дойде с мен — каза той. — И дума не може да става за това.

— Желая ви успех — обади се Уайлд, като кимна едва забележимо към Али. — Ще чакам отвън, господин Макклюр. Няма да си тръгна, преди да я придружите до лимузината или докато не излетите.

— Опасявам се, че никой от нас няма избор, Джак — призна Лин Карсън. — Колкото и да ми е неприятно да го призная, но тя е по-добре, когато е с теб.

— Едуард никога не би позволил…

— Едуард не е тук — рязко го прекъсна гласът на първата дама. — Той лети за Щатите и не му се налага да се занимава с дъщеря си и нейните заплахи, че ще се изплъзне от охраната си и ще се изгуби из улиците на Москва. Можеш ли да си представиш какъв кошмар би било, ако това се случи? А ти знаеш по-добре от много други защо не смея да я държа заключена.

— Но, госпожо Карсън, не можете да очаквате, че ще я взема сега.

— Мога и ще го направя. Чуй ме, Джак. Знам, че имаме своите различия и може би никога не съм ти казвала колко много оценявам всичко, което си направил — и продължаваш да правиш — за дъщеря ми. Но тази нощ те моля да се погрижиш тя да е в безопасност. През следващата седмица имам важни държавни церемонии, на които трябва да присъствам. Не искам да ходя на нито една от тях, но нямам избор — в момента това ми е работата и аз трябва да я свърша. Същото се отнася и за теб. Нужно ли е да повтарям, че Али заплаши, че „ще напусне резервата“, както цветисто се изрази тя. Познаваш я, Джак, тя не отправя безпочвени заплахи. От американската преса я налитат като мухи на мед от… инцидента по време на встъпването в длъжност насам. Те ще задават твърде много въпроси и когато тя не се появи на церемониите, блоговете в интернет ще гръмнат.

Джак се обърна и видя, че Али се отправи по пътеката към мястото, където седеше Аника, и след това се завъртя, за да се обърне към нея.

— Джак е женен. Казал ти е, нали? — попита тя Аника.

— Не сме говорили по този въпрос — отвърна Аника. — Не че има някакво значение.

— Така ли? — повдигна вежди Али. — А аз си мислех, че има. Изглеждаш като жена, готова да скочи в леглото с първия срещнат мъж.

Джак, който вече се отчайваше, каза:

— Лин, това е много лоша идея.

— Ако имаш по-добра, нека да я чуя — отвърна тя.

— Да скочи в леглото? — повтори объркано Аника.

— Да се чука — натърти Али. — Думата „чукам“ я разбираш, нали?

— Добре, добре. — Джак се чувстваше като попаднал в капан заради необмислената постъпка на Али, както и заради неспособността на майка й да я контролира. — Тя остава с мен.

— Благодаря, Джак. Няма да забравя тази услуга.

— Едва ли може да бъде наречена „услуга“, когато… — Той осъзна, че от другата страна вече няма никой.

Затвори телефона и побърза да се върне в задната част на самолета.

Аника се усмихна на намръщеното лице на Али и попита:

— Джак Макклюр, коя е тази възхитителна палавница?

— Тя е моята сурогатна дъщеря — отвърна Джак, без да се поколебае.

Това изречение, казано на човек, когото Али не познаваше, оказа същия ефект като търкането на вълшебната лампа от Аладин. Истинската Али или по-скоро онази, позната на Джак от спокойните и тихи моменти, които бяха прекарали двамата, се появи като някой джин, надарен със силата да омагьосва всеки, който го погледнеше.

— Казвам се Али. Джак е мой баща — представи се Али, свали тъмносиния си анорак и се тръсна на седалката срещу Аника.

— Аз съм Аника.

Тя погледна Аника критично и изпитателно, сякаш беше Ана Уинтур 10 10 Главната редакторка на списанието „Воуг“ — Бел.прев. , която интервюира потенциална кандидатка за своя асистентка.