Эрик Ластбадер - Кървав сняг

Вътрешността на таксито се освети от студения блясък на луминесцентното осветление на „Шереметиево“. Джак се наведе напред и каза на шофьора къде да ги остави.

— Юкин и Батчук забогатели още докато били много млади — продължи Аника. — Сега и двамата се издигнаха до най-високи постове и повтарят същия начин на действие, само че на национално ниво. Юкин използва Батчук и възможностите на федералните съдилища, за да си възвърне най-рентабилните приватизирани компании чрез изнамиране на неясни счетоводни несъответствия или фабрикуване на множество обвинения в злоупотреба с общественото доверие срещу служителите или олигарсите, които стоят зад тях. Много от тях заделиха от печалбите си, за да платят на него и на хората му. Всичко започна с поемането на контрола над „Газпром“ и оттогава нещата само се влошават.

— Но какво прави един вицепремиер с високопоставен член на Измайловската групировка? Нали всички правителствени агенции работят за него?

— Батчук е много повече от вицепремиер — обясни Аника. — Той е в ръководството на призрачна агенция на тайните служби, която е толкова скрита от погледите на всички, че дори няма име, поне досега никой не е могъл да установи нищо друго, освен названието, под което е известна — „Тринадесет“.

— Номер тринайсет, може би тринайсето управление?

— „Тринадесет“ не е част от ФСБ, тя е извън и над ФСБ и всяка друга агенция на тайните служби, контролирана от Кремъл. — Тя направи физиономия. — Затова моето управление не може да ми помогне в тази ситуация и не може да направи нищо за теб. Всички началници са парализирани от страх сега, след като Милан Спиаков е мъртъв. Както казват те, аз съм радиоактивна. Не мога да се върна към работата си или към нормалния си живот, от които бях безцеремонно лишена.

— Съжалявам, Аника, но и аз самият съм в подобно положение.

— Не, не — поклати глава тя, — ти си американец. Вие винаги имате по-голям избор.

„Точно затова сме в тази част на «Шереметиево» — помисли си Джак. — На Едуард ще му е далеч по-лесно да ме измъкне от Украйна, отколкото от тук. Освен това имам да изпълнявам задача.“

Вече виждаше частния самолет, който Карсън беше запазил за него. Светлините в кабината му бяха запалени. Както беше обещал президентът, екипажът го очакваше.

— Искам да изясним нещо — подхвана Джак. — „Тринадесет“ е подчинена единствено на Юкин, така ли?

— На Юкин и на Батчук, да — кимна Аника. — Но може би името й изобщо не е „Тринадесет“. Онова, което е известно, са само предположения, които често си противоречат, но едно нещо изглежда ясно — Батчук е немислимата преди връзка между неизвестен клон на Федералната служба за безопасност и групировката.

— Изглежда Юкин в подсигурил всичките си бази.

— Отново не разбирам израза — поклати глава тя.

— Искам да кажа, че ръководи всички сили, дори и онези, които досега са били традиционни врагове.

— Да, точно така е. Стои начело на един нечестив съюз.

— Но защо? Каква е целта на „Тринадесет“?

Стигнаха до мястото. Джак, който беше направил грешката да не договори предварително цената, получи безобразно надута сметка. Това обаче беше преди Аника да прекара няколко минути в разправия с шофьора и размяна на поредица от ругатни, чийто смисъл беше твърде неясен, за да го схване Джак. Но явно шофьорът ги разбра достатъчно добре, защото Аника договори цена, която беше десет пъти по-малка от първоначално поисканата. Джак плати и те слязоха от пухтящата бомбила.

— Кой знае какво планират Юкин и Батчук — каза тя. — Със сигурност е нещо зловещо.

Нощта се оказа мека. Каквото беше останало от снега, или се топеше, или беше отнасяно от влажния южен вятър. Диадемата от светлини създаваше едно друго небе — ниско, метално и изкуствено, в което липсваха точките на звездите от мекото, истинско и високо небе.

— Сега — рече тя, като се огледа наоколо, — моля те, кажи ми защо сме тук.

— Виждаш ли този самолет пред нас? — посочи с ръка той. — Той ще ни измъкне от тук.

Тя внезапно спря.

— Кой сте вие, господин Макклюр?

— Мислех, че обръщението „господин Макклюр“ остана в бара на хотела.

— Ти имаш собствен самолет. — Очите й бяха изпълнени със съмнение. — Може би си американски олигарх.

— Не, не съм бизнесмен — отвърна Джак, като я подканяше да върви към самолета и очакващата ги подвижна стълба.

Стори му се любопитно, че един агент на ФСБ не знае кой е той и че работи за президента на Съединените щати.