Эрик Ластбадер - Кървав сняг

— Вече го споменах и преди, президент Карсън, но виждам, че трябва да го повторя отново, за да подчертая вниманието, което Кремъл отделя на тези въпроси.

— Не е нужно да се безпокоите за това — отвърна Едуард Карсън. — Напълно съм наясно със специалните взаимоотношения между Русия и Иран.

— Специални взаимоотношения? — Юкин стисна месестите си устни, сякаш му се искаше да стрие на прах думите на Карсън. — Не, не, погрешно сте ни разбрали. Имаме някои делови взаимоотношения, но що се касае до…

— Взаимоотношения, включващи изпращането на части за ядрени реактори и обогатен уран.

Това изявление прозвуча като взрив в залата или по-точно в ушите на Юкин. Последва неловко мълчание. Карсън, Юкин, генерал Брент и Панин — апаратчик на високо ниво, който не беше представен допълнително — седяха в една дворцова зала в Кремъл. Таванът, висок шест, а може би и повече метра, беше сводест като в катедрала — сравнение, чиято ирония не убягна на американския президент.

— След провала в Ирак сведенията на вашите шпиони, събиращи информация, са прословути с неточностите си — отбеляза накрая Юкин — и тази лъжа не е нищо друго, освен поредния пример за това.

Карсън направи жест към генерала, който извади една папка от куфарчето си и я подаде на своя главнокомандващ. Без да каже и дума, президентът отвори папката и нареди на масата шест снимки. Една по една ги обърна към Юкин.

— Това ли е всичко? — попита Юкин, без дори да си направи труда да погледне фотографиите.

— Това са разузнавателни снимки на обогатен уран в момента, в който го прехвърлят от руски транспортни средства на ирански. — Показалецът на Карсън потупа една от снимките. — Тук ясно се вижда символът, обозначаващ радиоактивен материал.

— Обработени са с „Фотошоп“ — сви рамене Юкин, но в очите му се мярна сянка — смесица от гняв и смущение, че са го хванали.

— Нямам намерение да правя тези снимки обществено достояние. — Карсън събра снимките, пъхна ги обратно в папката и след това я плъзна по масата към Юкин. — Но искам ясно да ме разберете — позицията на Съединените щати относно споразумението за сигурност няма да се промени, ще си остане същата, каквато е била преди час или вчера. Вие прекратявате сделките си с Иран и ние махаме ракетния щит около Русия — ставаме съюзници в областта на сигурността. Направихме достатъчно промени, време е да подпишем споразумението, което ще бъде безценно и за двете страни.

Известно време Юкин седя напълно неподвижно. Дишането на четиримата мъже заприлича на концертно изпълнение — вдишвания и издишвания, хванати в капана на напрежението, което само преди мигове се бе настанило в стаята. След това руският президент кимна.

— Ще имате моя отговор в рамките на един час.

— Играта стана рискована — отбеляза генерал Брент, докато двамата с Карсън крачеха по безличните коридори на Кремъл, а обичайният антураж на президента ги следваше в колона. — Ако ми бяхте споделили, че ще покажете тези снимки на Юкин, щях да ви предупредя да изберете друг път.

— Няма друг път — кратко отвърна Карсън.

— Господин президент, позволете ми да отбележа, че сте на прага на подписването на най-важното историческо споразумение в историята на Съединените щати, което ще осигури безопасността на американския…

— Изглежда, че аз съм по-загрижен за американския народ от теб — отсече Карсън. — Няма да подпиша споразумението с точките, за които настояваше Юкин — добави президентът, без да го е грижа за предупредителния тон на Брент и намека му, че той, новакът по отношение на руснаците, е действал прибързано, а е трябвало да отстъпи пред старата съветска мечка. — Имам чувството, че Юкин ни разиграва, за да види колко може да ни притисне и с колко от исканията му сме готови да се съгласим. Няма да стане. Няма да позволя да ми въздейства нито той, нито пък вие, генерале, ако трябва да бъда честен.

— Генерал Брент — намеси се Бенсън.

— Откъде да започнем за генерал Брент? — каза Томсън, сякаш не го бяха прекъсвали, и въздъхна като човек, изправен пред трудно изпълнима задача.

— Вербувахме Брент преди известно време — услужливо му помогна Бенсън.

— Преди около три години — продължи мисълта му Томсън, — по средата на втория мандат. Усетихме накъде духа вятърът. Президентът и останалите му старши съветници бяха настървени да продължат да вървят по същия път, по който бяхме тръгнали всички, когато го избраха за пръв път.