Эрик Ластбадер - Черният кинжал

Питър Матсън беше член на „Рейнджърите“ в продължение на дванадесет години и през цялото това време се беше борил срещу разложението в това елитно мъжко съсловие, поело на плещите си тежестта от приложението на закона и бавно разяждано от промяната в мирогледа на хората. Обичаше да припомня раждането на тази уникална гвардия преди повече от век, когато най-достойните мъже са се обединили и са успели да опазят границите на младата Република Тексас от хаоса на революционните промени. Героичният им път беше маркиран от жестоки битки с команчите, от достойното им участие в Гражданската война и поредицата от кървави сблъсъци по време на Мексиканската революция. Разбира се, Питър Матсън не е бил пряк участник в тези събития, но благодарение на него доста мексикански бандити бяха предадени на правосъдието. Беше се присъединил към „Рейнджърите“, защото те представляваха една наистина уникална гвардия от защитници на закона. Никога не бяха носили униформа, никой не ги беше принуждавал да отдават чест на офицери и да се подчиняват на някой над себе си. Поне такива са били в зенита на славата си, а в продължение на повече от десетилетие бащата на Улф беше работил упорито за възвръщането на тази слава. По тази причина той изглеждаше герой в очите на мнозина — уважаван както заради непреклонната си воля, така и заради непоклатимите си философски възгледи. Качества, които години по-късно Улф щеше да определи като „конжо“, като желание да се свърши определена работа, независимо от страданията — физически и психически, които може да донесе тя.

За хората, които не познаваха Питър Матсън достатъчно добре, женитбата му с индианка безспорно беше едно странно събитие. Но Отворената длан — майката на Улф, беше типичен представител на уиндривърските шошони. Жените от това племе по традиция поставяха личността на мъжа си над всичко, живееха с единствената цел да му служат. Тя прие изискванията на съвременния живот доста по-лесно от Питър, разбрала, че с укротяването на диви мустанги е свършено и проблемите ще бъдат свързани с тълпите нови заселници, които нахлуваха от североизточните щати. Може би с това се обясняваше и решението й да се омъжи за бял, при това представител на „Рейнджърите“. Инстинктивно беше усетила могъществото на този нов свят и не желаеше да сподели съдбата на повечето хора от нейната раса, които завършваха живота си в бедняшки резервати, отдадени на пиянство и психическа разруха. Веднъж Питър неволно чу разговора й с Белия лък и остана впечатлен. С тих и напевен глас Отворената длан каза, че вижда бъдещето им в пронизително сините очи на съпруга си, че то блика от всяка пора на стегнатото му, изпълнено с младежка сила и енергия тяло… Белия лък обаче си имаше свое мнение за блестящата външност на Питър Матсън…

Една вечер Улф попита баща си дали е вярно, че „Рейнджърите“ са написали закона, който управлява Тексас.

— Не — поклати глава Питър Матсън, а очите му — блестящосини и пълни с решителност, бавно се спуснаха към слабичката фигура на момчето. — Ние бяхме законът!

Този арогантен отговор беше типичен за Питър Матсън и Улф го запомни завинаги. Но Белия лък не можеше да приеме подобно поведение.

— Човек не може да бъде закон — каза на внука си по-късно той. — Законите се създават от природата, от гласа на природата и нейния дух… Ние невинаги можем да чуем този глас, но въпреки това му се подчиняваме…

Мъдростта на тези слова пролича особено ясно в деня, в който Питър Матсън се прибра дишащ тежко, блед и изпотен. Махна с ръка в отговор на разтревожените въпроси на жена си, но малко по-късно припадна, направо на масата. Отворената длан предпочете да повика баща си вместо лекар.

Белия лък погледна Питър Матсън и нареди на дъщеря си да разстеле едно от одеялата, който беше тъкала на ръка. После извади своите шнурчета, боядисани в цветовете на четирите главни посоки. Разположи ги в ъглите на одеялото, след което разтри между пръстите си листенца чай и ги пусна в средата. Стаята се изпълни със сладникаво горчив аромат.

Белия лък беше най-старши сред шаманите на шушоните, мнозина бяха убедени, че е по-опитен дори от известни сред индианците имена като Черния лос и Хитрия гарван. Но за разлика от останалите шамани, неговата философия не се ограничаваше в рамките на собственото му племе, а представляваше органичен синтез на митологията, философията и етиката на всички индианци, обитавали тези необятни земи. На млади години беше пътувал много, говореше се, че е бил приеман добре дори от заклетите врагове на шошоните и техните братовчеди — буйните и склонни към насилие команчи, живеещи в полупустинните земи на Западен Тексас.