Эрик Ластбадер - Документът Катей

— Баща ти сам направи своя избор — продължи Джонас. — Той не можеше да си стои у дома като всички обикновени хора. Което обаче не означава, че не е обичал теб и Одри, или пък, нека Бог отсъди, Лилиан… Той просто имаше своето по-силно, по-възвишено призвание. Като призванието на проповедника, или на…

— На проповедник ли?! — смаяно възкликна Майкъл.

— Да, синко. Баща ти притежаваше забележителен ум. Дори необикновен… Виждаше живота в глобална светлина, винаги знаеше какви са най-важните и най-дълго срочните приоритети.

— Нима искаш да кажеш, че всички тези подаръци… които сме получавали при неговите завръщания… Че те са означавали убийството на човешко същество?

— Той просто си вършеше работата.

— Господи! — възкликна Майкъл, все още замаян от разкритието на ужасната истина. — Една мръсна работа, която все някой е трябвало да върши, така ли?

— В общи линии — да.

— О, чичо Сами!

Доловил отчаянието в гласа на Майкъл, възрастният мъж пристъпи напред и топло се усмихна.

— Баща ти беше истински патриот, синко — тихо рече той. — Никога не забравяй това, никога не бива да се срамуваш от неговата работа. Напротив — трябва да се гордееш с нея!

— Не зная — объркано промълви Майкъл и изведнъж си даде сметка каква ужасна новина трябва да съобщи на Одри.

— Ти ме попита как е умрял баща ти — продължи все така тихо Джонас, усещайки ясно гнева, бушуващ в душата на младежа. Както и опасното положение, в което сам се намира.

— Не беше нужно да виждам онези ужасни снимки — промълви Майкъл с отчаяние в гласа. — Защо ми ги показа? Не искам да виждам и списъка на убийствата, които е извършил…

— Тогава никога няма да разбереш как е умрял.

— Няма да ми кажеш, така ли? — изненадано го погледна Майкъл.

— Съжалявам, че ще те разочаровам, но не мога — въздъхна Джонас Самартин. — Работата е там, че не зная защо е умрял баща ти…

— Моля? — дрезгаво попита Майкъл.

— Автомобилната катастрофа в Мауи не е била злополука — поясни Джонас.

— Значи са го убили, така ли?

— Да, в това съм абсолютно сигурен.

— Кой? Имаш ли улики, предположения?

— Предположение, при това само едно — предпазливо отвърна Джонас. — Но то е толкова несигурно, че не мога да ангажирам с него нито един от оперативните си агенти… Освен това не знаем кой от тези агенти може да се окаже разкрит… И не можем да го узнаем, преди да сме открили убийците на баща ти.

— Означава ли това, че са го изтезавали преди смъртта? — рязко вдигна глава Майкъл.

— Не искам да се занимаваме с догадки, Майкъл — тихо отвърна Джонас и прехвърли ръка през рамото му. — Едновременно с това би било глупаво да предприемем някакви действия слепешком, без минимум сигурна информация…

— Това означава, че сте с вързани ръце.

— В известен смисъл — кимна Джонас. — Но ако разполагам с човек, който притежава твоите умения… Човек, който е непознат в света на шпионажа…

Майкъл зяпна насреща му. Гледаше го така, сякаш от гърба му внезапно бяха поникнали криле.

— Искаш да довърша работата на баща ми?! — едва успя да прошепне той.

Джонас мълчаливо кимна с глава.

— Трябва нещо да си се объркал — изгледа го продължително младежът. — Аз съм художник, който в свободното си време разбърква бои в своята специална лаборатория… Не може да имаш нужда от човек като мен!

— Никой от моите хора не може дори да докосне случая с баща ти — отвърна Джонас. — Всеки един от тях би могъл да е вече в числото на разкритите. Не мога да се превърна в екзекутор на собствените си служители!

— Това е лудост, чичо Сами! Аз вече не съм на шест години и ние с теб не си играем на индианци!

— Наистина е така — кимна Джонас. — Няма да скрия, че работата е изключително опасна. Но в същото време добре помня и особеностите на твоята подготовка, Майкъл… — пръстите му се увиха около китката на младежа: — Синко, ти владееш бойните изкуства и това те прави изключително подходящ за операцията!

— На теб ти трябва Чък Норис — поклати глава Майкъл. — Но за съжаление той съществува само във филмите.

— Включих те в преговорите в клуб „Елипс“ със съвсем ясна цел, Майкъл — каза Джонас. — Исках да имаш ясна представа за опасното състояние, в което се намираме. На практика това е нова „студена война“, при това срещу противник, който ни се води съюзник… Ако Япония ни принуди да приемем пакета протекционистични закони, нашата икономика ще рухне! Това е толкова сигурно, колкото е сигурно, че в момента стоя тук, пред теб! Намираме се в изключително деликатно състояние, държавният дълг е толкова голям, че вече се задъхваме… Приличаме на изпаднал в състояние на гроги боксьор, който не знае кога да влезе в клинч и кога да нанася удари… А нокаутът ще дойде в момента, в който приемем протекционистичните закони.