Эрик Ластбадер - Документът Катей

— Така ли? — погледна го с любопитство Джонас. — Какво имаш предвид?

— Имам предвид онзи икономически експерт.

— О, ясно! — размаха ръце Джонас. — Той е гений, можеш да повярваш на думите ми. Изключително умен човек. Не зная какво би правил президентът без неговите съвети!

— Може наистина да е икономически гений — сви рамене Майкъл. — Но в дипломацията е нула!

— Имаш предвид забележката му за войната, нали? Да, това беше гаф…

— Изпитвам някакво особено чувство — промърмори Майкъл.

— От какво?

— Преговорите преминаха под пълния контрол на Ямамото — започна Майкъл, видя озадаченото изражение на Джонас и попита: — Нима не забеляза това?

— Не зная дали те разбирам добре…

— Ямамото е имал точно определена цел на тези преговори.

— Разбира се — кимна Джонас. — Постигането на компромис.

— Аз не мисля така, чичо Сами — поклати глава Майкъл. — Той търсеше оголен нерв. Намери го и се възползва в максимална степен от него. Умишлено предизвика обидната забележка на икономическия гений. И получи удар върху достойнството си, но един удар, планиран предварително…

— Това беше просто гаф и нищо повече! — решително поклати глава Джонас. — Президентът ще изпрати извиненията си в специална нота до японското правителство. И преговорите ще продължат, вероятно още в края на тази седмица.

— В края на тази седмица Ямамото и цялата делегация вероятно вече ще са в Токио — поклати глава Майкъл.

— Не вярвам.

— Не зная причините, но той искаше прекъсване на преговорите — настоя на своето Майкъл. — При това по вина на американците. Имаш ли представа защо би искал подобно нещо? Колко важни са тези преговори?

— Те са решителни — тихо отвърна Джонас, отпи глътка кафе и отправи замислен поглед към реката. — Да си чувал някога за закона „Смут-Хоули“ от 1930-а година? Първият акт на търговски ограничения, приет от Конгреса. Който доведе до международна изолация на Съединените щати и беше основна причина за последвалата тежка рецесия в икономиката. Експортът спря, безработицата стигна до небето, хиляди компании банкрутираха. Истински кошмар. Който вероятно ще се повтори, ако се окажеш прав и Ямамото се прибере обратно в Япония. Мръсникът беше дяволски прав, като каза, че икономиката ни е в окаяно състояние. Слаби сме като новородено котенце. Дефицитът в търговския баланс е надвиснал като скала над главите ни и заплашва да ни смаже. Икономиката рухва и нищо не може да я удържи!…

А ти може би наистина си прав. Японците са като хиени — надушват от километри слабостта в позициите ни и бързат да се възползват от нея. Ако сегашният случай е такъв, спокойно можем да изкопаем гробовете си. В момента „Ямамото Хеви Индъстриз“ разработват свръх секретния изтребител Факс, но няма да ни позволят дори носа си да покажем край него. От години ги натискаме да увеличат военните си разходи, но само като купуват американско оръжие. „Боинг“ и „Макдонъл Дъглас“ печелят стотици милиони от продажбата на военни самолети на Токио. Но ако Нобуо Ямамото започне серийното производство на Факс, нашите най-големи самолетостроителни компании ще имат сериозни затруднения.

— Ето какво сте вършили двамата с баща ми — въздъхна с нещо като изненада Майкъл. Току-що прекъснатите преговори събудиха у него дълбок интерес, най-сетне започна да се досеща за вероятните причини, довели до смъртта на баща му. — Не мога да повярвам, че толкова години не съм имал никаква представа за дейността на вашето БЕМТ!

— А с какво мислеше, че се занимаваме? — попита Джонас.

— Нямах никаква представа — призна Майкъл.

— Наименованието „Бюро за експорт и международна търговия“ не ми говореше абсолютно нищо!

— Не може да не си изпитвал любопитство — държеше на своето Джонас. — Всяко дете иска да знае какво работи баща му. Сигурно си го питал…

— „Пътувам, Майкъл — това беше неизменният му отговор. Пътувам до Европа, Азия и Латинска Америка…“

— И толкоз, така ли?

— Веднъж каза: „Служа на страната си.“

— Аха — кимна Джонас и Майкъл разбра, че сега ще чуе нещо наистина важно. Възрастният мъж извади от вътрешния си джоб голям плик от сива хартия и му го подаде.

— Какво е това?

— Отвори го и виж — посъветва го Джонас, изчака го да се подчини и започна спомагателния си коментар: — Вчера попита как е умрял баща ти. Ето така. Снимките са били направени около час след катастрофата. Можеш да се увериш с очите си, че пожарът е причинил не по-малка вреда от удара.