Эрик Ластбадер - Документът Катей

Спомни си за помещението, в което се беше събудила. Тясно и мръсно, без прозорци, с мазен под. Мебелировката се състоеше от тънък футон и малка лампа, включена до главата й.

Когато отвори очи, жените бяха на колене и оживено си шепнеха. Разбрали, че е будна, те веднага й предложиха чай. Одри жадно го погълна, изпитвайки леко притеснение от лошата миризма на отдавна некъпаното си тяло. Японките сякаш я разбраха и скоро след това я поведоха към банята.

В крайна сметка трябва да съм в някакъв склад, реши тя. Защото всяка сграда с офиси има различен ритъм на живот през деня и нощта, а има и прозорци…

След като се изкъпа, японките я облякоха с тъмносиньо копринено бельо, върху раменете й наметнаха изящно бродирано бледосиньо кимоно.

— Къде ме водите? — попита Одри, забравила, че жените не говорят английски. Отвърна й любезен кикот.

Върнаха се обратно в стаята без прозорци, там я чакаше обяд. Одри се нахвърли върху храната, поглъщаше всичко наред, без да обръща внимание на вкуса му, всичко й се струваше великолепно. Не беше много сигурна какво стана след това, но по всяка вероятност беше заспала. Когато отвори очи, чиниите ги нямаше тялото й беше леко сковано.

После я заведоха при Масаши. Той седеше зад ниска лакирана масичка, стените на широката стая бяха покрити с транспаранти, върху които бяха изписани непонятни йероглифи. Тук имаше малко прозорче, покрито с „шожи“ — матова оризова хартия. Масаши се представи, после й обясни къде се намира и откога е тук. Одри беше чувала за Якудза, но за пръв път в живота си се изправяше срещу жив представител на японските гангстери.

— Зная, че се страхувате и сте объркана — каза Масаши. — Вероятно няма да изпитвате желание да отговаряте на въпросите ми. Напълно ви разбирам, но все пак искам да ви обясня как стоят нещата. Била сте отвлечена от врагове на баща ви, може би от неговите убийци… Извадили сте късмет, че моите хора са ви открили на Хавайските острови. Изпратих ги там да търсят убийците на баща ви… — главата му се поклати, усмивката му беше леко извинителна: — За съжаление не успяха, но в замяна на това попаднаха на вас… Тук се намирате в пълна безопасност, вашите похитители не могат да ви достигнат.

— А онзи мъж в Хавай? — попита с потръпване Одри. — Който ме беше вързал за някакъв стол и…

— Кой по-точно, драга? — заинтересува се Масаши.

Одри го описа и тихо попита:

— Ваш човек ли беше?

— Не — гладко излъга Масаши. — Той беше вашият похитител, моите хора бяха принудени да го ликвидират на летището в Мауи. Сториха го, за да ви помогнат… И за да ви доведат тук.

— Излиза, че трябва да ви благодаря, така ли? — попита Одри и без да иска потръпна. — Много съм ви задължена… Ще ви помоля да ми дадете достъп до телефон, искам да се обадя на семейството си… Сигурно са полудели от тревога!

— Вероятно ще останете доволна, ако ви кажа, че моите хора вече разговаряха с майка ви — продължи да импровизира Масаши. — Тя беше много щастлива, че сте жива и здрава…

— Много ви благодаря — кимна Одри. — Но все пак бих искала да чуя гласа й…

— Няма проблеми — кимна Масаши. — Но преди това бих ви помолил да отговорите на въпроса ми. За мен е много важно да науча съдържанието на картичката, която сте получила от баща си.

— Не ви разбирам — сбърчи вежди Одри. — Какво общо има една лична картичка с вас?

— От нея може би ще разбера кой го е убил.

— Много се съмнявам — поклати глава Одри. — Написаното беше пълна безсмислица, поне за мен…

Масаши с мъка прикри обзелото го нетърпение.

— Но за мен може би няма да е така — промълви той.

— Добре — кимна тя. — Ще ви го предам дословно.

— Документът Катей! — възкликна зад гърба му Илайн.

Майкъл го разтвори. Йероглифите бяха едри и четливи, изписани на ръка в стил „канжи“. Още при първия бегъл поглед върху съдържанието сърцето на Майкъл започна да изстива. Разбра целите на Джибан, видя ясно налудничавата идея за създаване на нова „велика“ Япония от пепелищата на старата, победена в последната война страна. Но как е възможно да се мисли за агресия срещу Китай? Тези хора наистина са луди подобно нещо е изключено в съвременния свят, претъпкан с оръжия за масово унищожение.

Продължи да чете. Манифестът на Козо Шина беше насочен срещу американския капитализъм, заплашващ с унищожение древните японски традиции, самата същност на Япония. В главата му отново прозвучаха думите на Илайн: „Джибан се бори за независимост на Япония. Независимост от страните производителки на петрол, но преди всичко — за пълна свобода от икономическия диктат на Америка.“