Эрик Ластбадер - Документът Катей

— От тук се вижда гробът на твоя сенсей…

Майкъл помнеше мястото. Няколко свещени дървета го обграждаха от всички страни, най-старото от тях беше поразено от гръмотевица. Именно от неговия ствол беше изрязан „шинтай“ — божественото тяло на „ками“, съхранило за вечни времена дух на Цуйо. Дъждът обливаше белия камък, положен върху гроба на любимия сенсей.

Спомни си далечното утро на погребението. Монотонните псалми запълваха въздуха до такава степен, че човек неволно започваше да мисли, че направо ги вдишва.

Ракът, поразил гласовия апарат на Цуйо, най-сетне разяде и останалата част от тялото му. Но той не легна дори за един ден. Продължаваше да живее както преди, продължаваше да се занимава с онова, което го правеше щастлив. До последната нощ, в която заспа и вече не се събуди.

— Тъжно ли ти е отново да си тук? — тихо попита Илайн.

— Тъжно? — тръсна глава Майкъл. — Не. Това място е свято. Чувствам ясно присъствието на Цуйо. Може би всичко е плод на фантазията, но аз вярвам, че усещам неговото „ками“. Тук не мога да бъда тъжен, любовта ми е прекалено силна за това…

Свещеникът отново се появи, в ръцете си държеше някакъв предмет, старателно увит в бяла кърпа. Без да пророни нито дума, той го остави на една от свещените масички.

Майкъл и Илайн се спогледаха.

— Възможно ли е? — почти безгласно попита тя.

Майкъл пристъпи напред и дръпна кърпата.

— Господи! — ахна Илайн.

Предметът се оказа стара, изящно гравирана кутийка от дървото „кьоки“. Двата феникса върху капачето очевидно бяха изрисувани допълнително, вероятно преди няколко години. Гербът на клана Таки.

Свещеникът заби блестящите си очи в лицето на Майкъл.

— Баща ти е откраднал тази кутийка — твърдо рече той. — Не мога и не искам да коментирам деянието му. Но той я изпрати за съхранение тук и аз изпълних неговото желание.

След тези думи се обърна и ги остави сами. Дълго време никой от двамата не помръдна. Стояха и гледаха, напълно вцепенени от представата за това, което се крие във вътрешността на кутийката. Обикновен къс хартия, причинил смъртта на стотици и хиляди хора. Обикновен къс хартия, който заплашваше да промени цялата човешка история.

— Отвори я — прошепна безгласно Илайн. — Длъжен си да я отвориш!

Ето, всичко идва на мястото си, помисли Майкъл. Документът Катей ще разкрие цялата истина — кой на чия страна действа, за какво е създадена могъщата организация Джибан, защо всички дават мило и драго, за да притежават този къс хартия. И най-важното за него самия: защо е бил убит Филип Дос. Сърцето му се сви от нетърпение и ускори ритъма си. Протегна ръка и вдигна капачето. Вътре имаше малък пергаментов свитък.

— А сега искам да ми кажете какво пишеше в картичката, която получихте от баща си — тихо и отчетливо промълви Масаши.

— Която получих, след като го убиха! — натъртено отвърна Одри. — Вие ли направихте това?

— Не, драга — отвърна Масаши и на лицето му се появи очарователна усмивка. — Мога да се закълна, че търся убийците му още от първия ден и имам огромното желание да ги предам на правосъдието — изпитваше известна трудност да говори любезно и едновременно с това умно, тъй като разговаряха на английски. Прекалено много бяха думите и идиомите в този език, които Масаши не познаваше. Или познаваше бегло, но не смееше да използва, тъй като не искаше да поема никакви рискове в настоящия разговор.

Одри внимателно го изучаваше. В тази сграда беше прекарала вече доста часове, дори успя да поспи. А когато се събуди, в стаята й имаше две мълчаливи и любезни японки, кимоната им успокоително шумоляха.

— Къде се намирам? — попита уплашено тя. Но японките само се изкискаха, после внимателно й помогнаха да свали мръсните дрехи от тялото си. „Едва ли съм на Хавайските острови, прецени Одри. Тук е доста по-студено.“

Жените я облякоха в мека памучна роба, после я поведоха по коридор с голи стени. Тишината се нарушаваше от монотонно бучене, идващо някъде отдалеч. Сградата не беше хотел, не беше и жилищен дом. Предназначението й очевидно беше делово — склад или офис…

Жените я побутнаха към една врата, вътре я обви гъста струя гореща пара. Краката й стъпиха на дървени скари, мокри и леко хлъзгави. Жените свалиха халата от тялото й, после я побутнаха към широка дървена вана. В продължение на десетина минути Одри беше измита с изключително внимание, тялото й никога не беше изпитвало такова фино удоволствие.

После я накараха да влезе в друга дървена вана, водата вътре беше направо вряла. Одри доволно се отпусна в нея, мускулите й приятно се разхлабиха. Японките весело бъбреха помежду си. Затвори очи и напълни дробовете си с влажния въздух. От ваната се носеше приятен билков аромат.