Эрик Ластбадер - Документът Катей

Майкъл се спря пред витрината на някакъв универсален магазин. Пред очите му мигаха разноцветни лампички, в дебелото стъкло до себе си видя отражението на Стик Харума.

— Забрави да вземеш чадър — промърмори приятелят му и отвори един над главата на Майкъл. — Как се чувстваш, приятел?

— Не знам — въздъхна Майкъл.

— Ела да ударим по един зъб — предложи Стик и тръгна към вратата на магазина. Помещението беше огромно, истински град сред града. Вътре имаше шест ресторанта, Стик избра онзи, който се намираше на покрива. Не след дълго се настаниха на масичка до прозореца, панорамата към нощно Токио наистина спираше дъха. Навсякъде блестяха огромни неонови реклами, над Шинжуку се преплитаха разноцветните лъчи на мощни прожектори.

— Мисля, че ще е по-добре да ми разкажеш всичко — въздъхна Стик, след като им взеха поръчката.

Наистина трябва да се разтоваря пред някого, каза си Майкъл. Вдигна поглед към приятеля си, за пръв път след обаждането на чичо Сами, съобщил тъжната новина за смъртта на баща му, той се почувства в безопасност.

— Ето как започна всичко — въздъхна той и вече не можеше да се спре. Разказа му всичко с най-големи подробности, спести единствено подозренията си по отношение на Илайн. Не искаше да влияе на Стик, предпочиташе да чуе непредубедените му впечатления от нея. И приключи с въпрос:

— Какво мислиш за Илайн?

Поръчката им беше пристигнала, Стик вече се беше нахвърлил на храната.

— Първо ти ми кажи защо си се свързал с Илайн Ямамото — промърмори той.

Майкъл замалко не изпусна пръчиците за хранене.

— Какво?! Тя се представи като Илайн Шинжо!

— Излъгала те е — отвърна Стик и на лицето му се изписа дълбока загриженост. — Майк, тази жена се казва Ямамото, баща и е Нобуо Ямамото — президент на корпорацията „Ямамото Хеви Индъстриз“!

Сякаш някой натисна спусък на пушка в главата на Майкъл. Загадъчният мрак изчезна, на негово място се появи ослепителна светлина. Спомни си за разговора, който проведе с чичо Сами след преговорите на високо равнище във Вашингтон. Още тогава беше убеден, че Нобуо Ямамото има свои тайни мотиви за прекъсване на разговорите в клуба „Елипс“. Тогава му се стори доста странно, че ръководителят на японската делегация търси повод за проваляне на преговорите. „Защо се придържа към подобна линия?“, попита чичо Сами той. А Джонас го посъветва да мисли единствено за задачата, която му предстои — кой от Якудза е имал интерес от убийството на Филип Дос и защо го е сторил…

После се сблъсквам с дъщерята на Нобуо на далечния остров Мауи, въздъхна вътрешно той. Сблъсквам се в буквалния смисъл на думата. Тя признава, че е от Якудза и става мой партньор. Защо? Какви са целите й? Какво става, дявол да го вземе?!

— След като е дъщеря на Ямамото, откъде знае всичко за плановете на клана Таки? — попита с леко недоверие той.

— Добър въпрос — призна Стик Харума. — Малцина от местните хора биха му намерили отговор… Но аз съм надеждно включен в бюрократичната система, която движи всичко в тази страна. Чувал ли си някога името Ватаро Таки?

— Кръстникът на Якудза? — вдигна шава Майкъл. — Че кой не е чувал за него?

— Е, добре. Мичико — майката на Илайн, е негова осиновена дъщеря… След смъртта му кланът се разкъсва от противоречия. Оябун е най-малкият син Масаши, но се говори, че за да вземе властта, той е убил най-големия си брат Хироши… Това са само слухове, но Масаши със сигурност е изхвърлил от ръководството на клана средния брат Жожи и е заграбил властта. Никой не знае на чия страна е тяхната природена сестра Мичико. Тя е била вярна до гроб на Ватаро, но старецът вече го няма…

Майкъл потръпна, очите му не се отделяха от лицето на приятеля. Исусе Христе, помисли си той. Илайн е вътре във всичко това, възможно е да работи за всяка една от враждуващите групировки.

— Стик — тихо промълви той. — Аз съм в беда, имам нужда от твоята помощ!

— Казвай, ще направя всичко, което е по силите ми — отвърна Стик Харума и махна с пръчицата си по посока на чинията му: — Няма ли да опиташ това „сашими“? Ще бъде жалко за хубавата храна!

— Вземи го — побутна чинията Майкъл. Нещо нямам апетит…

— Грешка — отбеляза Стик и размени чиниите. — Добрата стратегия се нуждае от пълен стомах — набоде късче сурова риба и внимателно го натопи в соев сос: — Гладът не е добър съветник на никого.

Майкъл се усмихна, мрачното му настроение започна да се разсейва.

— Все си си същият! — отбеляза той. — И слава богу, че е така!