Эрик Ластбадер - Документът Катей

— Обичам всичко, свързано с Америка — гордо добави Стик. — Мечтата на живота ми е да си купя открит „Корвет“, модел 61-ва година. За предпочитане бял, с червени кожени седалки. Ще мина по Гинза, ще дъвча огромен „Биг Мак“ с пържени картофки и ще си къркам кока-кола!

Илайн се разсмя.

— Стик работи като преводач в американското посолство — добави Майкъл.

— Гадна работа, но все някой трябва да я върши — кимна домакинът. — А на онези копелета много им харесва, че ползвам всички идиоми, дори такива, които и те още не са чували… — побутна ги към широкия диван и добави: — Е, какво да бъде? Бира, кока-кола? Лицето ти е направо на кайма, Майк… Затова ти препоръчвам един скоч, най-доброто болкоуспокояващо…

— Добре — кимна Майкъл. — Имаш ли нещо против, ако проведа един международен разговор?

— Използвай ей онзи телефон — махна по посока на нишата Стик.

Майкъл изкачи трите дървени стъпала и седна на тънкия футон, издигнат на около метър от нивото на нишата. Набра номера на Джонас, допря слушалката до скулата си и се намръщи от болка.

— Ало?

— Там ли е Джонас?

— Кой се обажда?

— Майкъл Дос. Обаждам се от Токио. Мога ли да говоря с чичо си, моля?

— Майкъл, тук е твоят дядо Сам — отвърна генерал Хадли, настанил се зад бюрото в кабинета на Джонас. Беше заел това място в момента, в който неговите екипи проникнаха в сградата на БЕМТ. Малко след тях пристигна и линейката, дежурните лекари направиха всичко възможно да върнат Джонас към живота. — Съжалявам, че ще го чуеш от мен, но Джонас почина… Преди около час получи инфаркт. В момента съм в неговия кабинет и преглеждам документите…

Майкъл стисна клепачи, но сълзите си намериха път към скулите му. Какво ще правя без чичо Сами, простена душата му.

— Майк?

— Да.

— Добре ли си? Доста дълго мълчиш… Зная, че тази новина е шок за теб…

— Просто си мислех — промърмори Майкъл.

— За Джонас, нали? — прочисти гърлото си генерал Хадли. — Виж какво, момчето ми. Предстои ми страшно много работа… Но това, което искаше да кажеш на Джонас, можеш да го кажеш и на мен…

Майкъл си спомни опасенията на Джонас за закриването на БЕМТ. Но какво значение имат сега те? Джонас е мъртъв!

— Майк! Ако имаш да предадеш нещо важно, сега му е времето!

И Майкъл започна. Разказа на дядо си всичко, което се беше случило до този момент. Включително и за съществуването на документа Катей. Когато свърши, насреща настъпи продължително мълчание.

— А Одри? — обади се най-сетне генералът. — Успя ли да я откриеш?

— Не — отвърна Майкъл. — Но успях да науча, че е прехвърлена в Япония. Ще я открия, никой не може да ми попречи. И ще я прибера у дома, Сам. В това можеш да бъдеш напълно сигурен…

— Убеден съм, че ще направиш всичко възможно — рече Хадли. — Вече прегледах записките на Джонас, които се отнасят до твоята мисия… — помълча малко, после добави: — Искам да зная… Не, трябва да зная дали ще продължиш с изпълнението на задачата, синко! Давам си сметка, че не си професионалист, давам си сметка, че нямам право да искам каквото и да било от теб, още повече че си член на моето семейство. Но баща ти е мъртъв, ето че и Джонас си отиде… Ти си единствената ни надежда. Трябва да откриеш документа Катей, това е от жизненоважно значение за нас. Ако всичко, което ми разказа, е вярно, този документ ще се превърне в основен лост за уреждане на отношенията ни с Япония!

— Какво говориш? — смаяно попита Майкъл. — Какви отношения имаш предвид?

— Отношения на най-високо правителствено равнище — отвърна генералът. — Разкритията на тайните им планове е немислимо, Япония ще изгуби голяма част от международния си авторитет. Ето защо, с помощта на въпросния документ, ние ще можем да ги принудим да се завърнат на масата за преговори. А вероятно и да ги откажем от намеренията за тотална търговска война. Това беше целта на Джонас, това е и моята цел. За съжаление времето ни е малко, Майк. Беглият прегледна документацията на БЕМТ беше достатъчен за установяването на един тъжен факт — в централата действа добре прикрит съветски агент, при това в продължение на години. Това беше една от основните причини за моето предложение да прекратим дейността й.

Но едва сега съм напълно наясно със състоянието на нещата. В моето предложение за закриване се говори за вражеско проникване в БЕМТ приблизително от шест години насам. Джонас обаче, непосредствено преди смъртта си, е успял да разкрие, че агентурата на противника действа тук от десетилетия… Според мен вече е имал съвсем определени подозрения, но за съжаление ги отнесе заедно със себе си…