Эрик Ластбадер - Документът Катей

Лицето му беше обветрено и загоряло от живота на открито, човек би трябвало да се приближи на сантиметри, за да забележи фините белези, които все още не бяха напълно завехнали.

— След месец от белезите няма да има дори следа — уверено добави Ватаро Таки.

Промените в тялото му бяха не по-малко забележителни. То изглеждаше по-високо и по-изправено, мускулатурата беше видимо увеличена. Накратко казано, този човек изглеждаше далеч по-млад и енергичен от Дзен Годо, напуснал столицата преди около осем месеца.

— Безпокоя се за Мичико — продължи Ватаро Таки. — Макар и снаха на Ямамото, тя в крайна сметка продължава да е дъщеря на Дзен Годо. На първо време ще я взема на работа при себе си, а после — когато завладея властта в клана Таки — ще я осиновя. Така ще стане част от фамилията Таки, а моето оправдание ще бъде, че е жена на Нобуо Ямамото… Един изключително влиятелен бизнесмен, на чиято помощ разчитам за навлизането на клана в законния бизнес…

Седнаха край масата в новозакупената къща на Ватаро Таки, възрастният човек отпиваше от чая си и внимателно слушаше подробностите на плана. В продължение на два месеца Мичико се занимаваше с продажбата и препродажбата на старата къща на баща си, накрая следите окончателно се загубиха. Едва тогава пристъпи към покупката на новата, произходът на парите за нея беше прикрит по безупречен начин.

В крайна сметка Ватаро Таки отхвърли плана им.

— Ще се пролее прекалено много кръв — мрачно поклати глава той. — Не искам да ме разберете погрешно — пет пари не давам, че бандитите ще се избият помежду си. Но не виждам смисъла в унищожението на част от това, което искаме да завладеем…

Преди няколко седмици получих от вас най-новите сведения за трите големи клана, оттогава насам непрекъснато мисля… И вече съм сигурен, че открих начин да завладеем клана Таки, без да пролеем дори капчица кръв…

Сегашният главатар Ген Таки има репутацията на гений в отбранителната тактика. Именно тази репутация му осигурява известно предимство в сложните и нестабилни отношения вътре в престъпния триъгълник. Но от вашата информация разбирам, че не той е създател на тази стратегия, а неговият съветник Кенжи Харигами, който на практика управлява всички дейности на фамилията. Кенжи Харигами е най-ценното притежание на Ген Таки, без него той става нула и ще бъде пионка в ръцете ни. Следователно трябва да намерим слабото място на Харигами-сан.

— Съмнявам се, че има такова — поклати глава Филип. — Женен е, има две деца, обича жена си и тя него…

Ватаро Таки изсумтя и кимна на Мичико да допълни чашата му с чай.

— Дос-сан, вече е време да разберете, че семейните мъже в Япония — имам предвид абсолютно всички семейни мъже — водят свой отделен живот. Понякога той е таен, понякога — не. Но винаги го има. Затова нашата задача е да открием тайния живот на Кенжи Харагами.

След известно време Филип започна да подозира, че са допуснали ужасна грешка. Всичко започна с един кошмар, който го изтръгна от съня и го накара да се изправи в леглото. Отново беше момче, отново живееше в Латроуб, Пенсилвания. Беше нощ, стиснал в ръце бащината си пушка, той преследваше своя дивеч. Бягаше през заскрежените ниви, не след дълго потъна в нощната гора, изпълнена с тайнствени шумове, луната посребряваше водата на тихо бълбукащото поточе. Лек ветрец разклащаше клоните на дърветата, някъде наблизо прозвучаха призивните вопли на сова.

Усещаше, че е близо до жертвата си. Увеличи крачка, пушката беше готова в ръцете му. Нагази в поточето, студената вода се чувстваше дори през дебелата кожа на ботушите. Дишаше учестено, въздухът излиташе от устата му на гъсти облачета пара.

После засече своята жертва. Закова се на място от изненада. Оказа се, че това не е животно, а човек.

Отпусна се на коляно, опря приклада в рамото си и се прицели. В момента, в който пръстът му започна да обира луфта на спусъка, жертвата протегна ръце нагоре и раздра лицето си с нокти. То се смъкна като маска, под него се показа друго, странно познато.

Точно когато започна да го идентифицира, това лице също беше смъкнато, под него се показа трето. Разтърсен от ужас, Филип натисна спусъка. Куршумът се заби в лицето на жертвата, но за разлика от действието на нормален куршум 22-ри калибър, той не проникна навътре, а просто го пръсна на късове. Отдолу се показа още едно лице…

Филип потръпна и се събуди, целият плуваше в пот. В продължение на една минута не можа да определи къде се намира. После извърна глава и видя спящата до него Лилиан.